Apostelgeschichte 12 | New International Version

Peter’s miraculous escape from prison

1 It was about this time that King Herod arrested some who belonged to the church, intending to persecute them. 2 He had James, the brother of John, put to death with the sword. 3 When he saw that this met with approval among the Jews, he proceeded to seize Peter also. This happened during the Festival of Unleavened Bread. 4 After arresting him, he put him in prison, handing him over to be guarded by four squads of four soldiers each. Herod intended to bring him out for public trial after the Passover. 5 So Peter was kept in prison, but the church was earnestly praying to God for him. 6 The night before Herod was to bring him to trial, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and sentries stood guard at the entrance. 7 Suddenly an angel of the Lord appeared and a light shone in the cell. He struck Peter on the side and woke him up. ‘Quick, get up!’ he said, and the chains fell off Peter’s wrists. 8 Then the angel said to him, ‘Put on your clothes and sandals.’ And Peter did so. ‘Wrap your cloak round you and follow me,’ the angel told him. 9 Peter followed him out of the prison, but he had no idea that what the angel was doing was really happening; he thought he was seeing a vision. 10 They passed the first and second guards and came to the iron gate leading to the city. It opened for them by itself, and they went through it. When they had walked the length of one street, suddenly the angel left him. 11 Then Peter came to himself and said, ‘Now I know without a doubt that the Lord has sent his angel and rescued me from Herod’s clutches and from everything the Jewish people were hoping would happen.’ 12 When this had dawned on him, he went to the house of Mary the mother of John, also called Mark, where many people had gathered and were praying. 13 Peter knocked at the outer entrance, and a servant named Rhoda came to answer the door. 14 When she recognised Peter’s voice, she was so overjoyed she ran back without opening it and exclaimed, ‘Peter is at the door!’ 15 ‘You’re out of your mind,’ they told her. When she kept insisting that it was so, they said, ‘It must be his angel.’ 16 But Peter kept on knocking, and when they opened the door and saw him, they were astonished. 17 Peter motioned with his hand for them to be quiet and described how the Lord had brought him out of prison. ‘Tell James and the other brothers and sisters about this,’ he said, and then he left for another place. 18 In the morning, there was no small commotion among the soldiers as to what had become of Peter.

Herod’s death

19 After Herod had a thorough search made for him and did not find him, he cross-examined the guards and ordered that they be executed. Then Herod went from Judea to Caesarea and stayed there. 20 He had been quarrelling with the people of Tyre and Sidon; they now joined together and sought an audience with him. After securing the support of Blastus, a trusted personal servant of the king, they asked for peace, because they depended on the king’s country for their food supply. 21 On the appointed day Herod, wearing his royal robes, sat on his throne and delivered a public address to the people. 22 They shouted, ‘This is the voice of a god, not of a man.’ 23 Immediately, because Herod did not give praise to God, an angel of the Lord struck him down, and he was eaten by worms and died. 24 But the word of God continued to spread and flourish.

Barnabas and Saul sent off

25 When Barnabas and Saul had finished their mission, they returned from* Jerusalem, taking with them John, also called Mark.

Библия, ревизирано издание

Убийството на Яков и залавянето на Петър

1 Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло. 2 Уби с меч Йоановия брат Яков; 3 и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. 4 И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата. 5 И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

Освобождаването на Петър

6 През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата. 7 И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. 8 Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен. 9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. 10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. 11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше. 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. 13 Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е. 14 И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. 15 А те казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава казаха: Това е неговият ангел*. 16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха. 17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място. 18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли се е случило с Петър. 19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше.

Смъртта на Ирод Агрипа Първи

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската. 21 И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях. 22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки! 23 И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря. 24 А Божието слово нарастваше и се разпространяваше. 25 И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк.

Apostelgeschichte 12 | New International Version Библия, ревизирано издание