1.Könige 22 | New International Version

Micaiah prophesies against Ahab

1 For three years there was no war between Aram and Israel. 2 But in the third year Jehoshaphat king of Judah went down to see the king of Israel. 3 The king of Israel had said to his officials, ‘Don’t you know that Ramoth Gilead belongs to us and yet we are doing nothing to retake it from the king of Aram?’ 4 So he asked Jehoshaphat, ‘Will you go with me to fight against Ramoth Gilead?’ Jehoshaphat replied to the king of Israel, ‘I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.’ 5 But Jehoshaphat also said to the king of Israel, ‘First seek the counsel of the Lord.’ 6 So the king of Israel brought together the prophets – about four hundred men – and asked them, ‘Shall I go to war against Ramoth Gilead, or shall I refrain?’ ‘Go,’ they answered, ‘for the Lord will give it into the king’s hand.’ 7 But Jehoshaphat asked, ‘Is there no longer a prophet of the Lord here whom we can enquire of?’ 8 The king of Israel answered Jehoshaphat, ‘There is still one prophet through whom we can enquire of the Lord, but I hate him because he never prophesies anything good about me, but always bad. He is Micaiah son of Imlah.’ ‘The king should not say such a thing,’ Jehoshaphat replied. 9 So the king of Israel called one of his officials and said, ‘Bring Micaiah son of Imlah at once.’ 10 Dressed in their royal robes, the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting on their thrones at the threshing-floor by the entrance of the gate of Samaria, with all the prophets prophesying before them. 11 Now Zedekiah son of Kenaanah had made iron horns and he declared, ‘This is what the Lord says: “With these you will gore the Arameans until they are destroyed.” ’ 12 All the other prophets were prophesying the same thing. ‘Attack Ramoth Gilead and be victorious,’ they said, ‘for the Lord will give it into the king’s hand.’ 13 The messenger who had gone to summon Micaiah said to him, ‘Look, the other prophets without exception are predicting success for the king. Let your word agree with theirs, and speak favourably.’ 14 But Micaiah said, ‘As surely as the Lord lives, I can tell him only what the Lord tells me.’ 15 When he arrived, the king asked him, ‘Micaiah, shall we go to war against Ramoth Gilead, or not?’ ‘Attack and be victorious,’ he answered, ‘for the Lord will give it into the king’s hand.’ 16 The king said to him, ‘How many times must I make you swear to tell me nothing but the truth in the name of the Lord?’ 17 Then Micaiah answered, ‘I saw all Israel scattered on the hills like sheep without a shepherd, and the Lord said, “These people have no master. Let each one go home in peace.” ’ 18 The king of Israel said to Jehoshaphat, ‘Didn’t I tell you that he never prophesies anything good about me, but only bad?’ 19 Micaiah continued, ‘Therefore hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on his throne with all the multitudes of heaven standing round him on his right and on his left. 20 And the Lord said, “Who will entice Ahab into attacking Ramoth Gilead and going to his death there?” ‘One suggested this, and another that. 21 Finally, a spirit came forward, stood before the Lord and said, “I will entice him.” 22 ‘ “By what means?” the Lord asked. ‘ “I will go out and be a deceiving spirit in the mouths of all his prophets,” he said. ‘ “You will succeed in enticing him,” said the Lord. “Go and do it.” 23 ‘So now the Lord has put a deceiving spirit in the mouths of all these prophets of yours. The Lord has decreed disaster for you.’ 24 Then Zedekiah son of Kenaanah went up and slapped Micaiah in the face. ‘Which way did the spirit from* the Lord go when he went from me to speak to you?’ he asked. 25 Micaiah replied, ‘You will find out on the day you go to hide in an inner room.’ 26 The king of Israel then ordered, ‘Take Micaiah and send him back to Amon the ruler of the city and to Joash the king’s son 27 and say, “This is what the king says: put this fellow in prison and give him nothing but bread and water until I return safely.” ’ 28 Micaiah declared, ‘If you ever return safely, the Lord has not spoken through me.’ Then he added, ‘Mark my words, all you people!’

Ahab killed at Ramoth Gilead

29 So the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up to Ramoth Gilead. 30 The king of Israel said to Jehoshaphat, ‘I will enter the battle in disguise, but you wear your royal robes.’ So the king of Israel disguised himself and went into battle. 31 Now the king of Aram had ordered his thirty-two chariot commanders, ‘Do not fight with anyone, small or great, except the king of Israel.’ 32 When the chariot commanders saw Jehoshaphat, they thought, ‘Surely this is the king of Israel.’ So they turned to attack him, but when Jehoshaphat cried out, 33 the chariot commanders saw that he was not the king of Israel and stopped pursuing him. 34 But someone drew his bow at random and hit the king of Israel between the sections of his armour. The king told his chariot driver, ‘Wheel around and get me out of the fighting. I’ve been wounded.’ 35 All day long the battle raged, and the king was propped up in his chariot facing the Arameans. The blood from his wound ran onto the floor of the chariot, and that evening he died. 36 As the sun was setting, a cry spread through the army: ‘Every man to his town. Every man to his land!’ 37 So the king died and was brought to Samaria, and they buried him there. 38 They washed the chariot at a pool in Samaria (where the prostitutes bathed),* and the dogs licked up his blood, as the word of the Lord had declared. 39 As for the other events of Ahab’s reign, including all he did, the palace he built and adorned with ivory, and the cities he fortified, are they not written in the book of the annals of the kings of Israel? 40 Ahab rested with his ancestors. And Ahaziah his son succeeded him as king.

Jehoshaphat king of Judah

41 Jehoshaphat son of Asa became king of Judah in the fourth year of Ahab king of Israel. 42 Jehoshaphat was thirty-five years old when he became king, and he reigned in Jerusalem for twenty-five years. His mother’s name was Azubah daughter of Shilhi. 43 In everything he followed the ways of his father Asa and did not stray from them; he did what was right in the eyes of the Lord. The high places, however, were not removed, and the people continued to offer sacrifices and burn incense there.* 44 Jehoshaphat was also at peace with the king of Israel. 45 As for the other events of Jehoshaphat’s reign, the things he achieved and his military exploits, are they not written in the book of the annals of the kings of Judah? 46 He rid the land of the rest of the male shrine-prostitutes who remained there even after the reign of his father Asa. 47 There was then no king in Edom; a provincial governor ruled. 48 Now Jehoshaphat built a fleet of trading ships* to go to Ophir for gold, but they never set sail – they were wrecked at Ezion Geber. 49 At that time Ahaziah son of Ahab said to Jehoshaphat, ‘Let my men sail with yours,’ but Jehoshaphat refused. 50 Then Jehoshaphat rested with his ancestors and was buried with them in the city of David his father. And Jehoram his son succeeded him as king.

Ahaziah king of Israel

51 Ahaziah son of Ahab became king of Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned over Israel for two years. 52 He did evil in the eyes of the Lord, because he followed the ways of his father and mother and of Jeroboam son of Nebat, who caused Israel to sin. 53 He served and worshipped Baal and aroused the anger of the Lord, the God of Israel, just as his father had done.

Библия, ревизирано издание

Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав

1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил. 2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, 3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? 4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. 5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово. 6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? 8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така. 9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла. 10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш. 12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто. 14 А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. 15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име! 17 Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло? 19 А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. 20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго. 21 После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя. 22 ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! 23 И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? 25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш. 26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас. 27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода*, докато си дойда с мир. 28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. 29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад. 30 Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. 31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар. 32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. 33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. 34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен. 35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си. 37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там. 38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. 39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. 40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. 42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. 44 И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. 45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе. 46 Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. 47 По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. 48 Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. 49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа. 50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Възцаряване на Охозия в Израил

51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. 52 Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; 53 защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.

1.Könige 22 | New International Version Библия, ревизирано издание