1.Korinther 15 | New International Version

The resurrection of Christ

1 Now, brothers and sisters, I want to remind you of the gospel I preached to you, which you received and on which you have taken your stand. 2 By this gospel you are saved, if you hold firmly to the word I preached to you. Otherwise, you have believed in vain. 3 For what I received I passed on to you as of first importance*: that Christ died for our sins according to the Scriptures, 4 that he was buried, that he was raised on the third day according to the Scriptures, 5 and that he appeared to Cephas,* and then to the Twelve. 6 After that, he appeared to more than five hundred of the brothers and sisters at the same time, most of whom are still living, though some have fallen asleep. 7 Then he appeared to James, then to all the apostles, 8 and last of all he appeared to me also, as to one abnormally born. 9 For I am the least of the apostles and do not even deserve to be called an apostle, because I persecuted the church of God. 10 But by the grace of God I am what I am, and his grace to me was not without effect. No, I worked harder than all of them – yet not I, but the grace of God that was with me. 11 Whether, then, it is I or they, this is what we preach, and this is what you believed.

The resurrection of the dead

12 But if it is preached that Christ has been raised from the dead, how can some of you say that there is no resurrection of the dead? 13 If there is no resurrection of the dead, then not even Christ has been raised. 14 And if Christ has not been raised, our preaching is useless and so is your faith. 15 More than that, we are then found to be false witnesses about God, for we have testified about God that he raised Christ from the dead. But he did not raise him if in fact the dead are not raised. 16 For if the dead are not raised, then Christ has not been raised either. 17 And if Christ has not been raised, your faith is futile; you are still in your sins. 18 Then those also who have fallen asleep in Christ are lost. 19 If only for this life we have hope in Christ, we are of all people most to be pitied. 20 But Christ has indeed been raised from the dead, the firstfruits of those who have fallen asleep. 21 For since death came through a man, the resurrection of the dead comes also through a man. 22 For as in Adam all die, so in Christ all will be made alive. 23 But each in turn: Christ, the firstfruits; then, when he comes, those who belong to him. 24 Then the end will come, when he hands over the kingdom to God the Father after he has destroyed all dominion, authority and power. 25 For he must reign until he has put all his enemies under his feet. 26 The last enemy to be destroyed is death. 27 For he ‘has put everything under his feet’. Now when it says that ‘everything’ has been put under him, it is clear that this does not include God himself, who put everything under Christ. 28 When he has done this, then the Son himself will be made subject to him who put everything under him, so that God may be all in all. 29 Now if there is no resurrection, what will those do who are baptised for the dead? If the dead are not raised at all, why are people baptised for them? 30 And as for us, why do we endanger ourselves every hour? 31 I face death every day – yes, just as surely as I boast about you in Christ Jesus our Lord. 32 If I fought wild beasts in Ephesus with no more than human hopes, what have I gained? If the dead are not raised, ‘Let us eat and drink, for tomorrow we die.’ 33 Do not be misled: ‘Bad company corrupts good character.’* 34 Come back to your senses as you ought, and stop sinning; for there are some who are ignorant of God – I say this to your shame.

The resurrection body

35 But someone will ask, ‘How are the dead raised? With what kind of body will they come?’ 36 How foolish! What you sow does not come to life unless it dies. 37 When you sow, you do not plant the body that will be, but just a seed, perhaps of wheat or of something else. 38 But God gives it a body as he has determined, and to each kind of seed he gives its own body. 39 Not all flesh is the same: people have one kind of flesh, animals have another, birds another and fish another. 40 There are also heavenly bodies and there are earthly bodies; but the splendour of the heavenly bodies is one kind, and the splendour of the earthly bodies is another. 41 The sun has one kind of splendour, the moon another and the stars another; and star differs from star in splendour. 42 So will it be with the resurrection of the dead. The body that is sown is perishable, it is raised imperishable; 43 it is sown in dishonour, it is raised in glory; it is sown in weakness, it is raised in power; 44 it is sown a natural body, it is raised a spiritual body. If there is a natural body, there is also a spiritual body. 45 So it is written: ‘The first man Adam became a living being’; the last Adam, a life-giving spirit. 46 The spiritual did not come first, but the natural, and after that the spiritual. 47 The first man was of the dust of the earth; the second man is of heaven. 48 As was the earthly man, so are those who are of the earth; and as is the heavenly man, so also are those who are of heaven. 49 And just as we have borne the image of the earthly man, so shall we* bear the image of the heavenly man. 50 I declare to you, brothers and sisters, that flesh and blood cannot inherit the kingdom of God, nor does the perishable inherit the imperishable. 51 Listen, I tell you a mystery: we will not all sleep, but we will all be changed – 52 in a flash, in the twinkling of an eye, at the last trumpet. For the trumpet will sound, the dead will be raised imperishable, and we will be changed. 53 For the perishable must clothe itself with the imperishable, and the mortal with immortality. 54 When the perishable has been clothed with the imperishable, and the mortal with immortality, then the saying that is written will come true: ‘Death has been swallowed up in victory.’ 55 ‘Where, O death, is your victory? Where, O death, is your sting?’ 56 The sting of death is sin, and the power of sin is the law. 57 But thanks be to God! He gives us the victory through our Lord Jesus Christ. 58 Therefore, my dear brothers and sisters, stand firm. Let nothing move you. Always give yourselves fully to the work of the Lord, because you know that your labour in the Lord is not in vain.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Исус Христос

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 7 че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли; 8 а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. 11 И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали.

Възкресението на мъртвите

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват. 16 Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. 20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите. 21 Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. 22 Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. 23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови. 24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена, 27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко), 28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. 29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. 33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ 34 Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Възкресението на тялото

35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? 36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите. 40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. 47 Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. 50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. 54 А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. 55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. 58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.

1.Korinther 15 | New International Version Библия, ревизирано издание