Römer 11 | New International Reader’s Version

The Israelites who are faithful

1 So here is what I ask. Did God turn his back on his people? Not at all! I myself belong to Israel. I am one of Abraham’s children. I am from the tribe of Benjamin. 2 God didn’t turn his back on his people. After all, he chose them. Don’t you know what Scripture says about Elijah? He complained to God about Israel. 3 He said, ‘Lord, they have killed your prophets. They have torn down your altars. I’m the only one left. And they are trying to kill me.’ 4 How did God answer him? God said, ‘I have kept 7,000 people for myself. They have not bowed down to Baal.’ 5 Some are also faithful today. They have been chosen by God’s grace. 6 And if they are chosen by grace, then they can’t work for it. If that were true, grace wouldn’t be grace anymore. 7 What should we say then? The people of Israel did not receive what they wanted so badly. Those Israelites who were chosen did receive it. But the rest of the people were made stubborn. 8 It is written, ‘God made it hard for them to understand. He gave them eyes that could not see. He gave them ears that could not hear. And they are still like that today.’ 9 David says, ‘Let their feast be a trap and a snare. Let them trip and fall. Let them get what’s coming to them. 10 Let their eyes grow dark so they can’t see. Let their backs be bent for ever.’

Two kinds of olive branches

11 Again, here is what I ask. The Israelites didn’t trip and fall once and for all time, did they? Not at all! Because Israel sinned, the Gentiles can be saved. That will make Israel jealous of them. 12 Israel’s sin brought riches to the world. Their loss brings riches to the Gentiles. So then what greater riches will come when all Israel turns to God! 13 I am talking to you who are not Jews. I am the apostle to the Gentiles. So I take pride in the work I do for God and others. 14 I hope somehow to stir up my own people to want what you have. Perhaps I can save some of them. 15 When they were not accepted, it became possible for the whole world to be brought back to God. So what will happen when they are accepted? It will be like life from the dead. 16 The first handful of dough that is offered is holy. This makes all of the dough holy. If the root is holy, so are the branches. 17 Some of the natural branches have been broken off. You are a wild olive branch. But you have been joined to the tree with the other branches. Now you enjoy the life-giving sap of the olive tree root. 18 So don’t think you are better than the other branches. Remember, you don’t give life to the root. The root gives life to you. 19 You will say, ‘Some branches were broken off so that I could be joined to the tree.’ 20 That’s true. But they were broken off because they didn’t believe. You stand only because you do believe. So don’t be proud, but tremble. 21 God didn’t spare the natural branches. He won’t spare you either. 22 Think about how kind God is! Also think about how firm he is! He was hard on those who stopped following him. But he is kind to you. So you must continue to live in his kindness. If you don’t, you also will be cut off. 23 If the people of Israel do not continue in their unbelief, they will again be joined to the tree. God is able to join them to the tree again. 24 After all, weren’t you cut from a wild olive tree? Weren’t you joined to an olive tree that was taken care of? And wasn’t that the opposite of how things should be done? How much more easily will the natural branches be joined to their own olive tree!

All Israel will be saved

25 Brothers and sisters, here is a mystery I want you to understand. It will keep you from being proud. Part of Israel has refused to obey God. That will continue until the full number of Gentiles has entered God’s kingdom. 26 In this way all Israel will be saved. It is written, ‘The God who saves will come from Mount Zion. He will remove sin from Jacob’s family. 27 Here is my covenant with them. I will take away their sins.’ 28 As far as the good news is concerned, the people of Israel are enemies. This is for your good. But as far as God’s choice is concerned, the people of Israel are loved. This is because of God’s promises to the founders of our nation. 29 God does not take back his gifts. He does not change his mind about those he has chosen. 30 At one time you did not obey God. But now you have received mercy because Israel did not obey. 31 In the same way, Israel has not been obeying God. But now they receive mercy because of God’s mercy to you. 32 God has found everyone guilty of not obeying him. So now he can have mercy on everyone.

Praise to God

33 How very rich are God’s wisdom and knowledge! How he judges is more than we can understand! The way he deals with people is more than we can know! 34 ‘Who can ever know what the Lord is thinking? Or who can ever give him advice?’ 35 ‘Has anyone ever given anything to God, so that God has to pay them back?’ 36 All things come from him. All things are directed by him. All things are for his praise. May God be given the glory for ever! Amen.

Библия, ревизирано издание

Остатъкът от богоизбрания до Христа народ

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. 2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: 3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. 7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; 10 да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“

Спасението на езичниците

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. 12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, 14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? 16 А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. 17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, 18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз. 20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. 21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе. 22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. 24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

Спасението на целия Израил

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков; 27 и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“ 28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30 Защото както вие някога не се покорявахте* на Бога, но сега чрез тяхното непокорство* сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, 31 също така и те сега не се покоряват. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. 33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“, 35 или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?“ 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.

Römer 11 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание