Offenbarung 14 | New International Reader’s Version

The Lamb and the 144,000

1 I looked, and there in front of me was the Lamb. He was standing on Mount Zion. With him were 144,000 people. Written on their foreheads were his name and his Father’s name. 2 I heard a sound from heaven. It was like the roar of rushing waters and loud thunder. The sound I heard was like the music of harps being played. 3 Then everyone sang a new song in front of the throne. They sang it in front of the four living creatures and the elders. No one could learn the song except the 144,000. They had been set free from the evil of the earth. 4 They had not committed sexual sins with women. They had kept themselves pure. They follow the Lamb wherever he goes. They were purchased from among human beings as a first offering to God and the Lamb. 5 They told no lies. They are without blame.

The three angels

6 I saw another angel. He was flying high in the air. He came to tell everyone on earth the good news that will always be true. He told it to every nation, tribe and people, no matter what language they spoke. 7 In a loud voice he said, ‘Have respect for God. Give him glory. The hour has come for God to judge. Worship him who made the heavens and the earth. Worship him who made the sea and the springs of water.’ 8 A second angel followed him. He said, ‘ “Fallen! Babylon the Great has fallen!” The city of Babylon made all the nations drink the strong wine of her terrible sins.’ 9 A third angel followed them. He said in a loud voice, ‘There will be trouble for anyone who worships the beast and its statue! There will be trouble for anyone who has its mark on their forehead or their hand! 10 They, too, will drink the wine of God’s great anger. His wine has been poured full strength into the cup of his anger. They will be burned with flaming sulphur. The holy angels and the Lamb will see it happen. 11 The smoke of their terrible suffering will rise for ever and ever. Day and night, there will be no rest for anyone who worships the beast and its statue. There will be no rest for anyone who receives the mark of its name.’ 12 God’s people need to be very patient. They are the ones who obey God’s commands. And they remain faithful to Jesus. 13 Then I heard a voice from heaven. ‘Write this’, it said. ‘Blessed are the dead who die as believers in the Lord from now on.’ ‘Yes’, says the Holy Spirit. ‘They will rest from their labour. What they have done will not be forgotten.’

The harvest of the earth

14 I looked, and there in front of me was a white cloud. Sitting on the cloud was one who looked ‘like a son of man.’ He wore a gold crown on his head. In his hand was a sharp, curved blade for cutting corn. 15 Then another angel came out of the temple. He called in a loud voice to the one sitting on the cloud. ‘Take your blade,’ he said. ‘Cut the corn. The time has come. The earth is ready to be harvested.’ 16 So the one sitting on the cloud swung his blade over the earth. And the earth was harvested. 17 Another angel came out of the temple in heaven. He too had a sharp, curved blade. 18 Still another angel came from the altar. He was in charge of the fire on the altar. He called out in a loud voice to the angel who had the sharp blade. ‘Take your blade,’ he said, ‘and gather the bunches of grapes from the earth’s vine. Its grapes are ripe.’ 19 So the angel swung his blade over the earth. He gathered its grapes. Then he threw them into a huge winepress. The winepress stands for God’s anger. 20 In the winepress outside the city, the grapes were trampled on. Blood flowed out of the winepress. It spread over the land for about 180 miles. It rose as high as the horses’ heads.

Библия, ревизирано издание

Песента на изкупените 144000 души

1 И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. 2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3 Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4 Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. 5 И в устата им няма лъжа; те са непорочни.

Трима ангели възвестяват съд

6 И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. 7 Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. 8 И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. 9 И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, 10 той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. 11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. 12 Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. 13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.

Земята е узряла за съд

14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. 15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. 16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. 17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. 18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. 19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. 20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия*.

Offenbarung 14 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание