Psalm 39 | New International Reader’s Version

For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.

1 I said, ‘I will be careful about how I live. I will not sin by what I say. I will keep my mouth closed when I am near sinful people.’ 2 So I was completely silent. I didn’t even say anything good. But the pain inside me grew worse. 3 My heart was deeply troubled. As I thought about what was happening to me, I became even more troubled. Then I spoke out. 4 I said, ‘LORD, show me when my life will end. Show me how many days I have left. Tell me how short my life will be. 5 You have given me only a few days to live. My whole life doesn’t seem like anything to you. No one lasts any longer than a breath. This is true even for those who feel secure. 6 People are only shadows as they go here and there. They rush around, but it doesn’t mean anything. They pile up wealth, but they don’t know who will finally get it. 7 ‘Lord, what can I look forward to now? You are the only hope I have. 8 Save me from all the wrong things I’ve done. Don’t let foolish people make fun of me. 9 I keep silent. I don’t open my mouth. You are the one who has caused all this to happen. 10 Please stop beating me. I’m about to die from the blows of your hand. 11 You correct and punish people for their sin. Then, just as a moth eats cloth, you destroy their wealth. No one lasts any longer than a breath. 12 ‘LORD, hear my prayer. Listen to my cry for help. Pay attention to my weeping. I’m like an outsider in your home. I’m just a stranger, like all my family who lived before me. 13 Leave me alone. Let me enjoy life again before I die.’

Библия, ревизирано издание

Молитва във време на скръб и изпитание

(По слав. 38.)

1 За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. 2 Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. 3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: 4 Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. 5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; 6 наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. 8 Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. 9 Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. 10 Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) 12 Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. 13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Psalm 39 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.

Молитва във време на скръб и изпитание

(По слав. 38.)