Jeremia 52 | New International Reader’s Version

Nebuchadnezzar destroys Jerusalem

1 Zedekiah was 21 years old when he became king. He ruled in Jerusalem for 11 years. His mother’s name was Hamutal. She was the daughter of Jeremiah. She was from Libnah. 2 Zedekiah did what was evil in the eyes of the LORD. He did just as Jehoiakim had done. 3 The enemies of Jerusalem and Judah attacked them because the LORD was angry. In the end he threw them out of his land. Zedekiah refused to obey the king of Babylon. 4 Nebuchadnezzar was the king of Babylon. He marched out against Jerusalem. All his armies went with him. It was in the ninth year of the rule of Zedekiah. It was on the tenth day of the tenth month. The armies set up camp outside the city. They set up ladders and built ramps and towers all around it. 5 It was surrounded until the 11th year of King Zedekiah’s rule. 6 By the ninth day of the fourth month, there wasn’t any food left in the city. So the people didn’t have anything to eat. 7 Then the Babylonians broke through the city wall. Judah’s whole army ran away. They left the city at night. They went out through the gate between the two walls that were near the king’s garden. They escaped even though the Babylonians surrounded the city. Judah’s army ran towards the Arabah Valley. 8 But the armies of Babylon chased King Zedekiah. They caught up with him in the plains near Jericho. All his soldiers were separated from him. They had scattered in every direction. 9 The king was captured. He was taken to the king of Babylon at Riblah. Riblah was in the land of Hamath. That’s where Nebuchadnezzar decided how Zedekiah would be punished. 10 At Riblah the king of Babylon killed the sons of Zedekiah. He forced him to watch it with his own eyes. Nebuchadnezzar also killed all the officials of Judah. 11 Then he poked out Zedekiah’s eyes. He put him in bronze chains. And he took him to Babylon. There he put Zedekiah in prison until the day he died. 12 Nebuzaradan served the king of Babylon. In fact, he was commander of the royal guard. He came to Jerusalem. It was in the 19th year that Nebuchadnezzar was king of Babylon. It was on the tenth day of the fifth month. 13 Nebuzaradan set the LORD’s temple on fire. He also set fire to the royal palace and all the houses in Jerusalem. He burned down every important building. 14 The armies of Babylon broke down all the walls around Jerusalem. That’s what the commander told them to do. 15 Some of the poorest people still remained in the city along with the others. But the commander Nebuzaradan took them away as prisoners. He also took the rest of the skilled workers. That included the people who had joined the king of Babylon. 16 But Nebuzaradan left the rest of the poorest people of the land behind. He told them to work in the vineyards and fields. 17 The armies of Babylon destroyed the LORD’s temple. They broke the bronze pillars into pieces. They broke up the bronze stands that could be moved around. And they broke up the huge bronze bowl. Then they carried away all the bronze to Babylon. 18 They also took away the pots, shovels, wick cutters, sprinkling bowls and dishes. They took away all the bronze objects that were used for any purpose in the temple. 19 The commander of the royal guard took away the bowls and the shallow cups for burning incense. He took away the sprinkling bowls, the pots, the lampstands and the dishes. He took away the bowls used for drink offerings. So he took away everything made out of pure gold or silver. 20 The bronze was more than anyone could weigh. It included the bronze from the two pillars. It included the bronze from the huge bowl and the 12 bronze bulls under it. It also included the stands. King Solomon had made all those things for the LORD’s temple. 21 Each pillar was 9 metres high and 6 metres round. The pillars were hollow. The metal in each of them was 8 centimetres thick. 22 The bronze top of one pillar was 2.5 metres high. It was decorated with a set of bronze chains and pomegranates all around it. The other pillar was just like it. It also had pomegranates. 23 There were 96 pomegranates on the sides of each of the two tops. The total number of pomegranates above the bronze chains around each top was 100. 24 The commander of the guard took many prisoners. They included Seraiah the chief priest and Zephaniah the priest who reported to him. They also included the three men who guarded the temple doors. 25 Some people were still left in the city. The commander took as a prisoner the officer in charge of the fighting men. He took the seven men who gave advice to the king. He also took the secretary who was the chief officer in charge of getting the people of the land to serve in the army. There were 60 people of the land still in the city. 26 The commander Nebuzaradan took all of them away. He brought them to the king of Babylon at Riblah. 27 There the king had them put to death. Riblah was in the land of Hamath. So the people of Judah were taken as prisoners. They were taken far away from their own land. 28 Here is the number of the people Nebuchadnezzar took to Babylon as prisoners. In the seventh year of his rule, he took 3,023 Jews. 29 In his 18th year, he took 832 people from Jerusalem. 30 In Nebuchadnezzar’s 23rd year, Nebuzaradan, the commander of the royal guard, took 745 Jews to Babylon. The total number of people taken to Babylon was 4,600.

Jehoiachin is set free

31 Awel-Marduk set Jehoiachin, the king of Judah, free from prison. It was in the 37th year after Jehoiachin had been taken away to Babylon. It was also the year Awel-Marduk became king of Babylon. It was on the 25th day of the 12th month. 32 Awel-Marduk spoke kindly to Jehoiachin. He gave him a place of honour. Other kings were with Jehoiachin in Babylon. But his place was more important than theirs. 33 So Jehoiachin put away his prison clothes. For the rest of Jehoiachin’s life the king of Babylon provided what he needed. 34 The king did that for Jehoiachin day by day as long as he lived. He did it until the day Jehoiachin died.

Библия, ревизирано издание

Падането на Йерусалим и отвеждането в плен

1 Седекия беше на двадесет и една година, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна. 2 Той върши зло пред ГОСПОДА, съвсем както беше направил Йоаким. 3 Защото от гнева на ГОСПОДА, който пламна против Йерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар. 4 И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; 5 и градът бе обсаден до единадесетата година на цар Седекия. 6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото, 7 в градската стена бе отворен пролом, поради което всичките военни мъже побегнаха, като излязоха от града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо до града), и отидоха по пътя за полето. 8 А халдейската войска преследва царя и стигна Седекия в йерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него. 9 Хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда над него, т. е. 10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдейски началници; 11 избоде очите на Седекия и като го стегна в окови, вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където Седекия остана до деня на смъртта си. 12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, 13 и изгори ГОСПОДНИЯ дом и царския дворец; дори всички къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън. 14 А цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим. 15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен някои от по-бедните на народа и останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. 16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци. 17 А медните стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и подножията и медното море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците изпочупиха и пренесоха цялата им мед във Вавилон; 18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. 19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – каквото беше златно като злато и каквото сребърно като сребро. 20 Колкото до двата стълба, едното море и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло*; 21 а за тези стълбове – височината на единия стълб беше осемнадесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му беше четири пръста; той беше кух; 22 и върху него имаше меден капител; а височината на единия капител беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с наровете. 23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всички нарове, които бяха върху мрежата наоколо, бяха сто. 24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; 25 и от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп до царя*, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града; 26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. 27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше закаран в плен от земята си. 28 А ето народа, който Навуходоносор плени: в седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи; 29 в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души; 30 а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всички те бяха четири хиляди и шестстотин души. 31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин*, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдейския цар Йоахин и го извади от тъмницата; 32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, 33 и смени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всички дни на живота си. 34 А колкото до храната му, даваха му постоянна храна от вавилонския цар, ежедневен дял през всички дни на живота му, дори до деня на смъртта му.

Jeremia 52 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Nebuchadnezzar destroys Jerusalem

Jehoiachin is set free

Падането на Йерусалим и отвеждането в плен