1Pashhur the priest was the official in charge of the LORD’s temple. He was the son of Immer. Pashhur heard Jeremiah prophesying that Jerusalem would be destroyed.2So he had Jeremiah the prophet beaten. Then Pashhur put him in prison at the Upper Gate of Benjamin at the LORD’s temple.3The next day Pashhur set him free. Jeremiah said to him, ‘The LORD’s name for you isn’t Pashhur. The LORD’s name for you is Terror on Every Side.4The LORD says to you, “I will make you a terror to yourself. You will also be a terror to all your friends. With your own eyes you will see them die. Their enemies will kill them with swords. I will hand over all the people of Judah to the king of Babylon. He will carry them away to Babylon or kill them with swords.5I will hand over all the wealth of this city to Judah’s enemies. I will give them all its products and everything of value. I will turn over to them all the treasures that belonged to the kings of Judah. They will take these things and carry them off to Babylon.6Pashhur, you and everyone who lives in your house will also be forced to go there. You have prophesied lies to all your friends. So all of you will die and be buried in Babylon.” ’
Jeremiah complains to the Lord
7You tricked me, LORD, and I was tricked. You overpowered me and won. People make fun of me all day long. Everyone laughs at me.8Every time I speak, I cry out. All you ever tell me to talk about is fighting and trouble. Your message has brought me nothing but dishonour. It has made me suffer shame all day long.9Sometimes I think, ‘I won’t talk about his message anymore. I’ll never speak in his name again.’ But then your message burns in my heart. It’s like a fire deep inside my bones. I’m tired of holding it in. In fact, I can’t.10I hear many people whispering, ‘There is terror on every side! Bring charges against Jeremiah! Let’s bring charges against him!’ All my friends are waiting for me to slip. They are saying, ‘Perhaps he will be tricked into making a mistake. Then we’ll win out over him. We’ll get even with him.’11But you are with me like a mighty warrior. So those who are trying to harm me will trip and fall. They won’t win out over me. They will fail. They’ll be totally put to shame. Their dishonour will never be forgotten.12LORD, you rule over all. You test those who do what is right. You see what is in people’s hearts and minds. So pay them back for what they’ve done. I’ve committed my cause to you.13Sing to the LORD, you people! Give praise to him! He saves the lives of people in need. He saves them from the power of sinful people.14May the day I was born be cursed! May the day I was born to my mother not be blessed!15May the man who brought my father the news be cursed! He’s the one who made my father very glad. He said, ‘You have had a baby! It’s a boy!’16May that man be like the towns the LORD destroyed without pity. May that man hear loud weeping in the morning. May he hear a battle cry at noon.17He should have killed me in my mother’s body. He should have made my mother my grave. He should have let her body stay large for ever.18Why did I ever come out of my mother’s body? I’ve seen nothing but trouble and sorrow. My days will end in shame.
Библия, ревизирано издание
Йеремия и Пасхор
1А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.2Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом.3А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив*.4Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.5При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.6И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
Съдбата на пророка
7ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;8защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото ГОСПОДНЕ става причина за позор и присмех над мене цял ден.9Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.10Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним – казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, – може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.11Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.12Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека видя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.13Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.14Проклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;15проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, – и с това се зарадва много;16и да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога;17защото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата и да е останала винаги бременна.18Защо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.