1.Mose 50 | New International Reader’s Version

1 Joseph threw himself on his father’s body. He wept over him and kissed him. 2 Then Joseph talked to the doctors who served him. He told them to prepare the body of his father Israel to be buried. So the doctors prepared it. 3 They took 40 days to do it. They needed that much time to prepare a body in the right way. The Egyptians mourned for Jacob 70 days. 4 After the days of sadness had passed, Joseph went to Pharaoh’s officials. He said to them, ‘If you are pleased with me, speak to Pharaoh for me. Tell him, 5 “My father made me give my word to him. He said, ‘I’m about to die. Bury me in the tomb I dug for myself in the land of Canaan.’ So let me go there and bury my father. Then I’ll come back.” ’ 6 Pharaoh said, ‘Go there and bury your father. Do what he made you promise to do.’ 7 So Joseph went to Canaan to bury his father. All Pharaoh’s officials went with him. They were the important people of his court and all the leaders of Egypt. 8 Joseph’s family also went. His brothers and all the rest of his father’s family went. Only their children and their flocks and herds were left in Goshen. 9 Chariots and horsemen also went up with him. It was a very large group. 10 They came to Atad, a place where corn was processed. It was near the River Jordan. There they sobbed loudly and bitterly. Joseph set apart seven days of sadness to honour his father’s memory. 11 The Canaanites living in that area saw how sad all of them were. They said, ‘The Egyptians are having a very special service for the dead.’ That’s why that place near the River Jordan is called Abel of the Egyptians. 12 So Jacob’s sons did exactly as he had commanded them. 13 They carried his body to the land of Canaan. They buried it in the cave in the field of Machpelah near Mamre. Abraham had bought the cave as a place where he could bury his wife’s body. He had bought the cave and the field from Ephron, the Hittite. 14 After Joseph buried his father, he went back to Egypt. His brothers and all the others who had gone to help him bury his father went back with him.

Joseph calms his brothers’ fears

15 Now that their father was dead, Joseph’s brothers were worried. They said, ‘Remember all the bad things we did to Joseph? What if he decides to hold those things against us? What if he pays us back for them?’ 16 So they sent a message to Joseph. They said, ‘Your father gave us directions before he died. 17 He said, “Here’s what you must say to Joseph. Tell him, ‘I’m asking you to forgive your brothers. Forgive the terrible things they did to you. Forgive them for treating you so badly.’ ” Now then, please forgive our sins. We serve the God of your father.’ When their message came to Joseph, he wept. 18 Then his brothers came and threw themselves down in front of him. ‘We are your slaves,’ they said. 19 But Joseph said to them, ‘Don’t be afraid. Do you think I’m God? 20 You planned to harm me. But God planned it for good. He planned to do what is now being done. He wanted to save many lives. 21 So then, don’t be afraid. I’ll provide for you and your children.’ He calmed their fears. And he spoke in a kind way to them.

Joseph dies

22 Joseph stayed in Egypt, along with all his father’s family. He lived 110 years. 23 He lived long enough to see Ephraim’s children and grandchildren. When the children of Makir were born, they were placed on Joseph’s knees and counted as his own children. Makir was the son of Manasseh. 24 Joseph said to his brothers, ‘I’m about to die. But God will surely come to help you. He’ll take you up out of this land. He’ll bring you to the land he promised to give to Abraham, Isaac and Jacob.’ 25 Joseph made the Israelites promise him. He said, ‘God will surely come to help you. Then you must carry my bones up from this place.’ 26 So Joseph died at the age of 110. They prepared his body to be buried. Then he was placed in a casket in Egypt.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. 9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие. 10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък* Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни. 11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим*. 12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал; 13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон. 14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили. 16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. 18 После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес. 21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно.

Смъртта на Йосиф в Египет

22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години; 23 Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене. 24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25 И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук. 26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.

1.Mose 50 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Joseph calms his brothers’ fears

Joseph dies

Йосиф успокоява братята си

Смъртта на Йосиф в Египет