1.Mose 27 | New International Reader’s Version

1 Isaac had become old. His eyes were so weak he couldn’t see anymore. One day he called for his elder son Esau. He said to him, ‘My son.’ ‘Here I am,’ he answered. 2 Isaac said, ‘I’m an old man now. And I don’t know when I’ll die. 3 Now then, get your weapons. Get your bow and arrows. Go out to the open country. Hunt some wild animals for me. 4 Prepare for me the kind of tasty food I like. Bring it to me to eat. Then I’ll give you my blessing before I die.’ 5 Rebekah was listening when Isaac spoke to his son Esau. Esau left for the open country. He went to hunt for a wild animal and bring it back. 6 Then Rebekah said to her son Jacob, ‘Look, I heard your father speaking to your brother Esau. 7 He said, “Bring me a wild animal. Prepare some tasty food for me to eat. Then I’ll give you my blessing before I die. The LORD will be my witness.” ’ 8 Rebekah continued, ‘My son, listen carefully. Do what I tell you. 9 Go out to the flock. Bring me two of the finest young goats. I will prepare tasty food for your father. I’ll make it just the way he likes it. 10 I want you to take it to your father to eat. Then he’ll give you his blessing before he dies.’ 11 Jacob said to his mother Rebekah, ‘My brother Esau’s body is covered with hair. But my skin is smooth. 12 What if my father touches me? He would know I was trying to trick him. He would curse me instead of giving me a blessing.’ 13 His mother said to him, ‘My son, let the curse be on me. Just do what I say. Go and get the goats for me.’ 14 So he went and got the goats. He brought them to his mother. And she prepared some tasty food. She made it just the way his father liked it. 15 The clothes of her elder son Esau were in her house. She took Esau’s best clothes and put them on her younger son Jacob. 16 She covered his hands with the skins of the goats. She also covered the smooth part of his neck with them. 17 Then she handed to her son Jacob the tasty food and the bread she had made. 18 He went to his father and said, ‘My father.’ ‘Yes, my son,’ Isaac answered. ‘Who is it?’ 19 Jacob said to his father, ‘I’m your eldest son Esau. I’ve done as you told me. Please sit up. Eat some of my wild meat. Then give me your blessing.’ 20 Isaac asked his son, ‘How did you find it so quickly, my son?’ ‘The LORD your God gave me success,’ he replied. 21 Then Isaac said to Jacob, ‘Come near so I can touch you, my son. I want to know whether you really are my son Esau.’ 22 Jacob went close to his father. Isaac touched him and said, ‘The voice is the voice of Jacob. But the hands are the hands of Esau.’ 23 Isaac didn’t recognise Jacob. Jacob’s hands were covered with hair like those of his brother Esau. So Isaac blessed him. 24 ‘Are you really my son Esau?’ he asked. ‘I am’, Jacob replied. 25 Isaac said, ‘My son, bring me some of your wild meat to eat. Then I’ll give you my blessing.’ Jacob brought it to him. So Isaac ate. Jacob also brought some wine. And Isaac drank. 26 Then Jacob’s father Isaac said to him, ‘Come here, my son. Kiss me.’ 27 So Jacob went to him and kissed him. When Isaac smelled the clothes, he gave Jacob his blessing. He said, ‘It really is the smell of my son. It’s like the smell of a field that the LORD has blessed. 28 May God give you dew from heaven. May he give you the richness of the earth. May he give you plenty of corn and fresh wine. 29 May nations serve you. May they bow down to you. Rule over your brothers. May the sons of your mother bow down to you. May those who curse you be cursed. And may those who bless you be blessed.’ 30 When Isaac finished blessing him, Jacob left his father. Just then his brother Esau came in from hunting. 31 He too prepared some tasty food. He brought it to his father. Then Esau said to him, ‘My father, please sit up. Eat some of my wild meat. Then give me your blessing.’ 32 His father Isaac asked him, ‘Who are you?’ ‘I’m your son,’ he answered. ‘I’m Esau, your eldest son.’ 33 Isaac began to shake all over. He said, ‘Then who hunted a wild animal and brought it to me? I ate it just before you came. I gave him my blessing. And he will certainly be blessed!’ 34 Esau heard his father’s words. Then he yelled loudly and bitterly. He said to his father, ‘Bless me! Bless me too, my father!’ 35 But Isaac said, ‘Your brother came and tricked me. He took your blessing.’ 36 Esau said, ‘Isn’t Jacob just the right name for him? This is the second time he has taken advantage of me. First, he took my rights as the eldest son. And now he’s taken my blessing!’ Then Esau asked, ‘Haven’t you saved any blessing for me?’ 37 Isaac answered Esau, ‘I’ve made him ruler over you. I’ve made all his relatives serve him. And I’ve provided him with corn and fresh wine. So what can I possibly do for you, my son?’ 38 Esau said to his father, ‘Do you have only one blessing, my father? Bless me too, my father!’ Then Esau wept loudly. 39 His father Isaac answered him, ‘You will live far away from the fruit of the earth. You will live far away from the dew of heaven above. 40 You will live by using the sword. And you will serve your brother. But you will grow restless. Then you will throw off the heavy load he has caused you to carry.’ 41 Esau was angry with Jacob. He was angry because of the blessing his father had given to Jacob. He said to himself, ‘The days of sorrow over my father’s death are near. Then I’ll kill my brother Jacob.’ 42 Rebekah was told what her elder son Esau had said. So she sent for her younger son Jacob. She said to him, ‘Your brother Esau is planning to get back at you by killing you. 43 Now then, my son, do what I say. Run away at once to my brother Laban in Harran. 44 Stay with him until your brother’s anger calms down. 45 When he forgets what you did to him, I’ll let you know. Then you can come back from there. Why should I lose both of you in one day?’ 46 Then Rebekah spoke to Isaac. She said, ‘I’m sick of living because of Esau’s Hittite wives. Suppose Jacob also marries a Hittite woman. If he does, my life won’t be worth living.’

Библия, ревизирано издание

Яков присвоява благословението на баща си

1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме. 2 Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3 и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч, 4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе. 6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи: 7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра. 8 И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9 Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре. 11 Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа. 12 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси. 14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков. 16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила. 18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко? 19 Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти. 20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех. 21 Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не. 22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови. 24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз. 25 Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.

Благословението на Яков

26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко. 27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. 28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино. 29 Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си; и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя. 30 Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си. 31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав. 33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде. 34 Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко. 35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36 Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение? 37 А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко? 38 И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас. 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, наросявани от небето горе. 40 С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш. Но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.

Омразата на Исав към Яков

41 И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков. 42 Предадоха на Ревека думите на по-стария и син Исав; затова тя прати да повикат по-младия и син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43 И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан, 44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти, 45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?

1.Mose 27 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Яков присвоява благословението на баща си

Благословението на Яков

Омразата на Исав към Яков