1By that time Abraham was very old. The LORD had blessed Abraham in every way.2The best servant in his house was in charge of everything Abraham had. Abraham said to him, ‘Put your hand under my thigh.3The LORD is the God of heaven and the God of earth. I want you to make a promise to me in his name. I’m living among the people of Canaan. But I want you to promise me that you won’t get a wife for my son from their daughters.4Instead, promise me that you will go to my country and to my own relatives. Get a wife for my son Isaac from there.’5The servant asked Abraham, ‘What if the woman doesn’t want to come back with me to this land? Then should I take your son back to the country you came from?’6‘Make sure you don’t take my son back there,’ Abraham said.7‘The LORD, the God of heaven, took me away from my father’s family. He brought me out of my own land. He made me a promise. He said, “I will give this land to your family after you.” The LORD will send his angel ahead of you. So you will be able to get a wife for my son from there.8The woman may not want to come back with you. If she doesn’t, you will be free from your promise. But don’t take my son back there.’9So the servant put his hand under Abraham’s thigh. He promised to do what his master wanted.10The servant chose ten of his master’s camels and left. He loaded the camels with all kinds of good things from his master. He started out for Aram Naharaim and made his way to the town of Nahor.11He stopped near the well outside the town. There he made the camels get down on their knees. It was almost evening, the time when women go out to get water.12Then he prayed, ‘LORD, you are the God of my master Abraham. Make me successful today. Be kind to my master Abraham.13I’m standing beside this spring. The daughters of the people who live in the town are coming out here to get water.14I will speak to a young woman. I’ll say to her, “Please lower your jar so I can have a drink.” Suppose she says, “Have a drink of water, and I’ll get some for your camels too.” Then let her be the one you have chosen for your servant Isaac. That’s how I’ll know you have been kind to my master.’15Before he had finished praying, Rebekah came out. She was carrying a jar on her shoulder. She was the daughter of Milkah’s son Bethuel. Milkah was the wife of Abraham’s brother Nahor.16The young woman was very beautiful. No man had ever slept with her. She went down to the spring. She filled her jar and came up again.17The servant hurried to meet her. He said, ‘Please give me a little water from your jar.’18‘Have a drink, sir,’ she said. She quickly lowered the jar to her hands and gave him a drink.19After she had given him a drink, she said, ‘I’ll get water for your camels too. I’ll keep doing it until they have had enough to drink.’20So she quickly emptied her jar into the stone tub. Then she ran back to the well to get more water. She got enough for all his camels.21The man didn’t say a word. He watched her closely. He wanted to learn whether the LORD had given him success on the journey he had made.22The camels finished drinking. Then the man took out a gold nose ring. It weighed about 6 grams. He also took out two gold bracelets. They weighed about 120 grams.23Then he asked, ‘Whose daughter are you? And please tell me something else. Is there room in your father’s house for us? Can we spend the night there?’24She answered, ‘I’m the daughter of Bethuel. He’s the son Milkah had by Nahor.’25She continued, ‘We have plenty of straw and feed for your camels. We also have room for you to spend the night.’26Then the man bowed down and worshipped the LORD.27He said, ‘I praise the LORD, the God of my master Abraham. The LORD hasn’t stopped being kind and faithful to my master. The LORD has led me on this journey. He has brought me to the house of my master’s relatives.’28The young woman ran home. She told her mother’s family what had happened.29Rebekah had a brother named Laban. He hurried out to the spring to meet the man.30Laban had seen the nose ring. He had seen the bracelets on his sister’s arms. And he had heard Rebekah tell what the man had said to her. So Laban went out to the man. He found him standing by the camels near the spring.31‘The LORD has given you his blessing,’ he said. ‘So come with me. Why are you standing out here? I’ve prepared my house for you. I also have a place for the camels.’32So the man went to the house. The camels were unloaded. Straw and feed were brought for the camels. And water was brought for him and his men to wash their feet.33Then food was placed in front of him. But he said, ‘I won’t eat until I’ve told you what I have to say.’ ‘Then tell us,’ Laban said.34So he said, ‘I am Abraham’s servant.35The LORD has blessed my master greatly, and he has become rich. The LORD has given him sheep and cattle, silver and gold. He has also given him male and female servants, camels and donkeys.36My master’s wife Sarah had a son by him when she was old. He has given that son everything he owns.37My master made me promise him. He said, “I’m living in the land of the people of Canaan. But promise me that you won’t get a wife for my son from their daughters.38Instead, go to my father’s family and to my own relatives. Get a wife for my son there.”39‘Then I asked my master, “What if the woman won’t come back with me?”40‘He replied, “I have walked faithfully with the LORD. He will send his angel with you. He will give you success on your journey. So you will be able to get a wife for my son. She will be from my own relatives and from my father’s family.41When you go to my relatives, suppose they refuse to give her to you. Then you will be free from the promise you made to me.”42‘Today I came to the spring. I said, “LORD, you are the God of my master Abraham. Please make me successful on this journey I’ve made.43I’m standing beside this spring. A young woman will come out to get water. I’ll say to her, ‘Please let me drink a little water from your jar.’44Suppose she says, ‘Have a drink of water, and I’ll get some for your camels too.’ Then let her be the one the LORD has chosen for my master’s son.”45‘Before I finished praying in my heart, Rebekah came out. She was carrying a jar on her shoulder. She went down to the spring and got water. I said to her, “Please give me a drink.”46‘She quickly lowered her jar from her shoulder. She said, “Have a drink, and I’ll get water for your camels too.” So I drank. She also got water for the camels.47‘I asked her, “Whose daughter are you?” ‘She said, “The daughter of Bethuel. He’s the son Milkah had by Nahor.” ‘Then I put the ring in her nose. I put the bracelets on her arms.48And I bowed down and worshipped the LORD. I praised the LORD, the God of my master Abraham. He had led me on the right road. He had led me to get for my master’s son the granddaughter of my master’s brother.49Now will you be kind and faithful to my master? If you will, tell me. And if you won’t, tell me. Then I’ll know which way to turn.’50Laban and Bethuel answered, ‘The LORD has done all of this. We can’t say anything to you one way or the other.51Here is Rebekah. Take her and go. Let her become the wife of your master’s son, just as the LORD has said.’52Abraham’s servant heard what they said. So he bowed down to the LORD with his face to the ground.53He brought out gold and silver jewellery and articles of clothing. He gave all of them to Rebekah. He also gave expensive gifts to her brother and her mother.54Then Abraham’s servant and the men who were with him ate and drank. They spent the night there. When they got up the next morning, Abraham’s servant said, ‘Send me back to my master.’55But her brother and her mother replied, ‘Let the young woman stay with us ten days or so. Then you can go.’56But he said to them, ‘Don’t make me wait. The LORD has given me success on my journey. Send me on my way so I can go to my master.’57Then they said, ‘Let’s get Rebekah and ask her about it.’58So they sent for her and asked, ‘Will you go with this man?’ ‘Yes, I’ll go,’ she said.59So they sent their sister Rebekah on her way with Abraham’s servant and his men. They also sent Rebekah’s servant with her.60And they gave Rebekah their blessing. They said to her, ‘Dear sister, may your family grow by thousands and thousands. May they take over the cities of their enemies.’61Then Rebekah and her female servants got ready. They got on their camels to go back with the man. So Abraham’s servant took Rebekah and left.62By that time Isaac had come from Beer Lahai Roi. He was living in the Negev Desert.63One evening he went out to the field. He wanted to spend some time thinking. When he looked up, he saw camels approaching.64Rebekah also looked up and saw Isaac. She got down from her camel.65She asked the servant, ‘Who is that man in the field coming to meet us?’ ‘He’s my master,’ the servant answered. So she covered her face with her veil.66Then the servant told Isaac everything he had done.67Isaac brought Rebekah into the tent that had belonged to his mother Sarah. And he married Rebekah. She became his wife, and he loved her. So Isaac was comforted after his mother died.
Библия, ревизирано издание
Женитбата на Исаак за Ревека
1А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко,2Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.5А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.7ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.10И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.11Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.14Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.15Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.16Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.17А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.18А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не.22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикъла злато, и каза:23Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.25Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.28А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.29Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.31И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.32И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.33И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.37Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.38А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.39Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.40Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.41Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,43ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз и кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,44и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми.45Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, и казах: Я ми дай да пия.46И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето и и гривните на ръцете и.48Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.49И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.50А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята.53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат и и на майка и.54След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.55А брат и и майка и казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.56Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и и казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката и и Авраамовия слуга с хората му.60И благословиха Ревека, като и казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.61Ревека и слугите и станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.64Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.65Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.