Apostelgeschichte 19 | New International Reader’s Version

Paul goes to Ephesus

1 While Apollos was at Corinth, Paul took the road to Ephesus. When he arrived, he found some believers there. 2 He asked them, ‘Did you receive the Holy Spirit when you became believers?’ ‘No’, they answered. ‘We haven’t even heard that there is a Holy Spirit.’ 3 So Paul asked, ‘Then what baptism did you receive?’ ‘John’s baptism,’ they replied. 4 Paul said, ‘John baptised people, calling them to turn away from their sins. He told them to believe in the one who was coming after him. Jesus is that one.’ 5 After hearing this, they were baptised in the name of the Lord Jesus. 6 Paul placed his hands on them. Then the Holy Spirit came on them. They spoke in languages they had not known before. They also prophesied. 7 There were about 12 men in all. 8 Paul entered the synagogue. There he spoke boldly for three months. He gave good reasons for believing the truth about God’s kingdom. 9 But some of them wouldn’t listen. They refused to believe. In public they said evil things about the Way of Jesus. So Paul left them. He took the believers with him. Each day he talked with people in the lecture hall of Tyrannus. 10 This went on for two years. So all the Jews and Greeks who lived in Asia Minor heard the word of the Lord. 11 God did amazing miracles through Paul. 12 Even handkerchiefs and aprons that had touched him were taken to those who were ill. When this happened, their diseases were healed and evil spirits left them. 13 Some Jews went around driving out evil spirits. They tried to use the name of the Lord Jesus to set free those who were controlled by demons. They said, ‘In Jesus’ name I command you to come out. He is the Jesus that Paul is preaching about.’ 14 Seven sons of Sceva were doing this. Sceva was a Jewish chief priest. 15 One day the evil spirit answered them, ‘I know Jesus. And I know about Paul. But who are you?’ 16 Then the man who had the evil spirit jumped on Sceva’s sons. He overpowered them all. He gave them a terrible beating. They ran out of the house naked and bleeding. 17 The Jews and Greeks living in Ephesus heard about this. They were all overcome with fear. They held the name of the Lord Jesus in high honour. 18 Many who believed now came and openly admitted what they had done. 19 A number of those who had practised evil magic brought their scrolls together. They set them on fire out in the open. They added up the value of the scrolls. The scrolls were worth more than someone could earn in two lifetimes. 20 The word of the Lord spread everywhere. It became more and more powerful. 21 After all this had happened, Paul decided to go to Jerusalem. He went through Macedonia and Achaia. ‘After I have been to Jerusalem,’ he said, ‘I must visit Rome also.’ 22 He sent Timothy and Erastus, two of his helpers, to Macedonia. But he stayed a little longer in Asia Minor.

Trouble in Ephesus

23 At that time many people became very upset about the Way of Jesus. 24 There was a man named Demetrius who made things out of silver. He made silver models of the temple of the goddess Artemis. He brought in a lot of business for the other skilled workers there. 25 One day he called them together. He also called others who were in the same kind of business. ‘My friends’, he said, ‘you know that we make good money from our work. 26 You have seen and heard what this fellow Paul is doing. He has talked to large numbers of people here in Ephesus. Almost everywhere in Asia Minor he has led people away from our gods. He says that the gods made by human hands are not gods at all. 27 Our work is in danger of losing its good name. People’s faith in the temple of the great goddess Artemis will be weakened. Now she is worshipped all over Asia Minor and the whole world. But soon she will be robbed of her greatness.’ 28 When they heard this, they became very angry. They began shouting, ‘Great is Artemis of the Ephesians!’ 29 Soon people were making trouble in the whole city. They all rushed into the theatre. They dragged Gaius and Aristarchus along with them. These two men had come with Paul from Macedonia. 30 Paul wanted to appear in front of the crowd. But the believers wouldn’t let him. 31 Some of the officials in Asia Minor were friends of Paul. They sent him a message, begging him not to go into the theatre. 32 The crowd didn’t know what was going on. Some were shouting one thing and some another. Most of the people didn’t even know why they were there. 33 The Jews in the crowd pushed Alexander to the front. They tried to tell him what to say. But he motioned for them to be quiet. He was about to give the people reasons for his actions. 34 But then they realised that he was a Jew. So they all shouted the same thing for about two hours. ‘Great is Artemis of the Ephesians!’ they yelled. 35 The city clerk quietened the crowd down. ‘People of Ephesus!’ he said. ‘The city of Ephesus guards the temple of the great Artemis. The whole world knows this. They know that Ephesus guards her statue, which fell from heaven. 36 These facts can’t be questioned. So calm down. Don’t do anything foolish. 37 These men haven’t robbed any temples. They haven’t said evil things against our goddess. But you have brought them here anyhow. 38 Demetrius and the other skilled workers may feel they have been wronged by someone. Let them bring charges. The courts are open. We have our governors. 39 Is there anything else you want to bring up? Settle it in a court of law. 40 As it is, we are in danger of being charged with a crime. We could be charged with causing all this trouble today. There is no reason for it. So we wouldn’t be able to explain what has happened.’ 41 After he said this, he sent the people away.

Библия, ревизирано издание

Павел в Ефес

1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. 2 И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. 3 И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. 4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. 5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. 6 И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 7 А те всички бяха около дванадесет мъже. 8 И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство. 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана. 10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.

Синовете на Скева

11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; 12 дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях. 13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва. 14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. 15 Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте? 16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени. 17 И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше. 18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си. 19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника. 20 Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.

Размириците в Ефес

21 И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим. 22 И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия. 23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път. 24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите, 25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. 26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. 27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят. 28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида! 29 И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра. 30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха. 31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра. 32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли. 33 А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа. 34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида! 35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол? 36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено. 37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други. 39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното* събрание. 40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище. 41 И като каза това, разпусна събранието.

Apostelgeschichte 19 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Paul goes to Ephesus

Trouble in Ephesus

Павел в Ефес

Синовете на Скева

Размириците в Ефес