1David asked, ‘Is anyone left from the royal house of Saul? If there is, I want to be kind to him because of Jonathan.’2Ziba was a servant in Saul’s family. David sent for him to come and see him. The king said to him, ‘Are you Ziba?’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied.3The king asked, ‘Isn’t there anyone still alive from the royal house of Saul? God has been very kind to me. I would like to be kind to that person in the same way.’ Ziba answered the king, ‘A son of Jonathan is still living. Both of his feet were hurt so that he can’t walk.’4‘Where is he?’ the king asked. Ziba answered, ‘He’s in the town of Lo Debar. He’s staying at the house of Makir, the son of Ammiel.’5So King David brought Mephibosheth from Makir’s house in Lo Debar.6Mephibosheth came to David. He was the son of Jonathan, the son of Saul. Mephibosheth bowed down to David to show him respect. David said, ‘Mephibosheth!’ ‘I’m ready to serve you,’ he replied.7‘Don’t be afraid,’ David told him. ‘You can be sure that I will be kind to you because of your father Jonathan. I’ll give back to you all the land that belonged to your grandfather Saul. And I’ll always provide what you need.’8Mephibosheth bowed down to David. He said, ‘Who am I? Why should you pay attention to me? I’m nothing but a dead dog.’9Then the king sent for Saul’s servant Ziba. He said to him, ‘I’m giving your master’s grandson everything that belonged to Saul and his family.10You and your sons and your servants must farm the land for him. You must bring in the crops. Then he’ll be taken care of. I’ll always provide what he needs.’ Ziba had 15 sons and 20 servants.11Then Ziba said to the king, ‘I’ll do anything you command me to do. You are my king and master.’ So David provided what Mephibosheth needed. He treated him like one of the king’s sons.12Mephibosheth had a young son named Mika. All the members of Ziba’s family became servants of Mephibosheth.13Mephibosheth lived in Jerusalem. The king always provided what he needed. Both of his feet were hurt so that he could not walk.
Библия, ревизирано издание
Давид и Мемфивостей
1След това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?2Имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга.3Царят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката.4Царят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар.5Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.6И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.7Давид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.8А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене?9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.10Ти ще му обработваш земята – ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.)11Сива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.12Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.