2.Samuel 24 | New International Reader’s Version

David counts his fighting men

1 The LORD was very angry with Israel. He stirred up David against them. He said, ‘Go! Count the men of Israel and Judah.’ 2 So the king spoke to Joab and the army commanders with him. He said, ‘Go all through the territories of the tribes of Israel. Go from the town of Dan all the way to Beersheba. Count the fighting men. Then I’ll know how many there are.’ 3 Joab replied to the king. He said, ‘King David, you are my master. May the LORD your God multiply the troops 100 times. And may you live to see it. But why would you want me to count the fighting men?’ 4 The king’s word had more authority than the word of Joab and the army commanders. That was true in spite of what Joab had said. So they left the king and went out to count the fighting men of Israel. 5 They went across the River Jordan. They camped south of the town in the middle of the River Arnon valley near Aroer. Then they went through Gad and continued on to Jazer. 6 They went to Gilead and the area of Tahtim Hodshi. They continued to Dan Jaan and on around towards Sidon. 7 Then they went towards the fort of Tyre. They went to all the towns of the Hivites and Canaanites. Finally, they went on to Beersheba. It was in the Negev Desert of Judah. 8 They finished going through the entire land. Then they came back to Jerusalem. They had been gone for nine months and 20 days. 9 Joab reported to the king how many fighting men he had counted. In Israel there were 800,000 men who were able to handle a sword. In Judah there were 500,000. 10 David felt sorry that he had counted the fighting men. So he said to the LORD, ‘I committed a great sin when I counted Judah and Israel’s men. LORD, I beg you to take away my guilt. I’ve done a very foolish thing.’ 11 Before David got up the next morning, a message from the LORD came to Gad the prophet. He was David’s seer. The message said, 12 ‘Go and tell David, “The LORD says, ‘I could punish you in three different ways. Choose one of them for me to use against you.’ ” ’ 13 So Gad went to David. He said to him, ‘Take your choice. Do you want three years when there won’t be enough food in your land? Or do you want three months when you will run away from your enemies while they chase you? Or do you want three days when there will be a plague in your land? Think it over. Then take your pick. Tell me how to answer the one who sent me.’ 14 David said to Gad, ‘I’m suffering terribly. Let us fall into the hands of the LORD. His mercy is great. But don’t let me fall into human hands.’ 15 So the LORD sent a plague on Israel. It lasted from that morning until he decided to end it. From Dan all the way to Beersheba 70,000 people died. 16 The angel reached his hand out to destroy Jerusalem. But the LORD stopped sending the plague. So he spoke to the angel who was making the people suffer. He said, ‘That is enough! Do not kill any more people.’ The angel of the LORD was at Araunah’s threshing-floor. Araunah was from the city of Jebus. 17 David saw the angel who was striking down the people. David said to the LORD, ‘I’m the one who has sinned. I’m the one who has done what is wrong. I’m like a shepherd for these people. These people are like sheep. What have they done? Let your judgment be on me and my family.’

David builds an altar

18 On that day Gad went to David. Gad said to him, ‘Go up to the threshing-floor of Araunah, the Jebusite. Build an altar there to honour the LORD.’ 19 So David went up and did it. He did what the LORD had commanded through Gad. 20 Araunah looked and saw the king and his officials coming towards him. So he went out to welcome them. He bowed down to the king with his face towards the ground. 21 Araunah said, ‘King David, you are my master. Why have you come to see me?’ ‘To buy your threshing-floor,’ David answered. ‘I want to build an altar there to honour the LORD. When I do, the plague on the people will be stopped.’ 22 Araunah said to David, ‘Take anything you wish. Offer it up. Here are oxen for the burnt offering. Here are threshing sleds. And here are wooden collars from the necks of the oxen. Use all the wood to burn the offering. 23 Your Majesty, I’ll give all of it to you.’ Araunah continued, ‘And may the LORD your God accept you.’ 24 But the king replied to Araunah, ‘No. I want to pay you for it. I won’t sacrifice to the LORD my God burnt offerings that haven’t cost me anything.’ So David bought the threshing-floor and the oxen. He paid 600 grams of silver for them. 25 David built an altar there to honour the LORD. He sacrificed burnt offerings and friendship offerings. Then the LORD answered David’s prayer and blessed the land. The plague on Israel was stopped.

Библия, ревизирано издание

Преброяването на народа и Господният гняв

1 След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда. 2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа. 3 А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това? 4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ. 5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината. 6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон. 7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда. 8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни. 9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди. 10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. 11 И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза: 12 Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб. 13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил. 14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна. 15 И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. 16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна. 17 И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом. 18 В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна. 19 И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД. 20 А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята. 21 Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа. 22 А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва. 23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб. 24 А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла. 25 Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил.

2.Samuel 24 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

David counts his fighting men

David builds an altar

Преброяването на народа и Господният гняв