1There was a man named Kish from the tribe of Benjamin. Kish was a very important person. He was the son of Abiel, the son of Zeror. Zeror was the son of Bekorath, the son of Aphiah from the tribe of Benjamin.2Kish had a son named Saul. Saul was a handsome young man. He was more handsome than anyone in Israel. And he was a head taller than anyone else.3The donkeys that belonged to Saul’s father Kish were lost. So Kish spoke to his son Saul. He said, ‘Go and look for the donkeys. Take one of the servants with you.’4Saul and his servant went through the hill country of Ephraim. They also went through the area around Shalisha. But they didn’t find the donkeys. So they went on into the area of Shaalim. But the donkeys weren’t there either. Then Saul went through the territory of Benjamin. But they still didn’t find the donkeys.5When Saul and the servant with him reached the area of Zuph, Saul spoke to the servant. He said, ‘Come on. Let’s go back. If we don’t, my father will stop thinking about the donkeys. Instead, he’ll start worrying about us.’6But the servant replied, ‘There’s a man of God here in Ramah. People have a lot of respect for him. Everything he says comes true. So let’s go and see him now. Perhaps he’ll tell us which way to go.’7Saul said to his servant, ‘If we go to see the man, what can we give him? There isn’t any food in our sacks. We don’t have a gift for the man of God. So what can we give him?’8The servant answered Saul again. ‘Look’, he said. ‘I’ve got 3 grams of silver. I’ll give it to the man of God. Then maybe he’ll tell us which way to go.’9In Israel, prophets used to be called seers. So if someone wanted to ask God for advice, they would say, ‘Come on. Let’s go to the seer.’10Saul said to his servant, ‘That’s a good idea. Come on. Let’s go and ask the seer.’ So they started out for the town where the man of God lived.11They were going up the hill towards the town. Along the way they met some young women who were coming out to get water from the well. Saul and his servant asked them, ‘Is the seer here?’12‘Yes, he is,’ they answered. ‘In fact, he’s just up ahead of you. So hurry along. He has just come to our town today. The people are going to offer a sacrifice at the high place where they worship.13As soon as you enter the town, you will find him. He’ll be there until he goes up to the high place to eat. The people won’t start eating until he gets there. He must bless the sacrifice first. After that, those who are invited will eat. So go on up. You should find him there just about now.’14They went up to the town. As they were entering it, they saw Samuel. He was coming towards them. He was on his way up to the high place.15The LORD had spoken to Samuel the day before Saul came. He had said,16‘About this time tomorrow I will send you a man. He is from the land of Benjamin. Anoint him to be the king of my people Israel. He will save them from the power of the Philistines. I have seen how much my people are suffering. Their cry for help has reached me.’17When Samuel saw a man coming towards him, the LORD spoke to Samuel again. He said, ‘He is the man I told you about. His name is Saul. He will govern my people.’18Saul approached Samuel at the gate of the town. He asked Samuel, ‘Can you please show me the seer’s house?’19‘I’m the seer,’ Samuel replied. ‘Go on up to the high place ahead of me. I want you and your servant to eat with me today. Tomorrow morning I’ll tell you what’s on your mind. Then I’ll send you on your way.20Don’t worry about the donkeys you lost three days ago. They’ve already been found. But who do all the Israelites want? You and your father’s whole family!’21Saul answered, ‘But I’m from the tribe of Benjamin. It’s the smallest tribe in Israel. And my family group is the least important in the whole tribe of Benjamin. So why are you saying that to me?’22Then Samuel brought Saul and his servant into the room where they would be eating. He seated them at the head table. About 30 people had been invited.23Samuel said to the cook, ‘Bring the piece of meat I gave you. It’s the one I told you to put to one side.’24So the cook went and got a choice piece of thigh. He set it in front of Saul. Samuel said, ‘Here is what has been kept for you. Eat it. It was put to one side for you for this special occasion. We’ve saved it for you ever since I invited the guests.’ And Saul ate with Samuel that day.25They came down from the high place to the town. After that, Samuel talked with Saul on the roof of Samuel’s house.26The next day they got up at about the time the sun was rising. Samuel called out to Saul on the roof. He said, ‘Get ready. Then I’ll send you on your way.’ So Saul got ready. And he and Samuel went outside together.27As they were on their way down to the edge of town, Samuel spoke to Saul. He said, ‘Tell the servant to go ahead of us.’ So the servant went on ahead. Then Samuel continued, ‘Stay here for a while. I’ll give you a message from God.’
Библия, ревизирано издание
Изборът на Саул
1Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец.2Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ.3Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.4И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.5А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.6А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.7Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?8Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.9(В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)10Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.11И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът?12А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението.13Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.14И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.15А ГОСПОД беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:16Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.18В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.19Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.20А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?21А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?22Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.23Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.24И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.25И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.26А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.27А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.