Once again David doesn’t kill Saul when he has the chance
1Some people from Ziph went to Saul at Gibeah. They said, ‘David is hiding on the hill of Hakilah. It faces Jeshimon.’2So Saul went down to the Desert of Ziph. He took 3,000 of the best soldiers in Israel with him. They went to the desert to look for David.3Saul set up his camp beside the road. It was on the hill of Hakilah facing Jeshimon. But David stayed in the desert. He saw that Saul had followed him there.4So he sent out scouts. From them he learned that Saul had arrived.5Then David started out. He went to the place where Saul had camped. He saw where Saul and Abner were lying down. Saul was lying inside the camp. The army was camped all around him. Abner was commander of the army. He was the son of Ner.6Then David spoke to Ahimelek, the Hittite. He also spoke to Joab’s brother Abishai, the son of Zeruiah. He asked them, ‘Who will go down with me into the camp to Saul?’ ‘I’ll go with you,’ said Abishai.7So that night David and Abishai went into the camp. They found Saul lying asleep inside the camp. His spear was stuck in the ground near his head. Abner and the soldiers were lying asleep around him.8Abishai said to David, ‘Today God has handed your enemy over to you. So let me pin him to the ground. I can do it with one jab of the spear. I won’t even have to strike him twice.’9But David said to Abishai, ‘Don’t destroy him! No one can do any harm to the LORD’s anointed king and not be guilty.10You can be sure that the LORD lives,’ he said. ‘And you can be just as sure that the LORD himself will strike Saul down. Perhaps he’ll die a natural death. Or perhaps he’ll go into battle and be killed.11May the LORD keep me from doing anything to harm his anointed king. Now get the spear and water jug that are near his head. Then let’s leave.’12So David took the spear and water jug that were near Saul’s head. Then he and Abishai left. No one saw them. No one knew about what they had done. In fact, no one even woke up. Everyone was sleeping. That’s because the LORD had put them into a deep sleep.13David went across to the other side of the valley. He stood on top of a hill far away from Saul’s camp. There was a wide space between them.14He called out to the army and to Abner, the son of Ner. He said, ‘Abner! Aren’t you going to answer me?’ Abner replied, ‘Who is calling out to the king?’15David said, ‘You are a great soldier, aren’t you? There isn’t anyone else like you in Israel. So why didn’t you guard the king? He’s your master, isn’t he? Someone came into the camp to destroy him.16You didn’t guard him. And that isn’t good. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that you and your men must die. That’s because you didn’t guard your master. He’s the LORD’s anointed king. Look around you. Where are the king’s spear and water jug that were near his head?’17Saul recognised David’s voice. He said, ‘My son David, is that your voice?’ David replied, ‘Yes it is, King Saul, my master.’18He continued, ‘Why are you chasing me? What evil thing have I done? What am I guilty of?19King Saul, please listen to what I’m saying. Was it the LORD who made you angry with me? If it was, may he accept my offering. Was it people who made you angry at me? If it was, may the LORD see them cursed. They have driven me today from my share of the LORD’s land. By doing that, they might as well have said, “Go and serve other gods.”20Don’t spill my blood on the ground far away from where the LORD lives. King Saul, you have come out to look for nothing but a flea. It’s as if you were hunting a partridge in the mountains.’21Then Saul said, ‘I have sinned. My son David, come back. Today you thought my life was very special. So I won’t try to harm you again. I’ve really acted like a foolish person. I’ve made a huge mistake.’22‘Here’s your spear,’ David answered. ‘Send one of your young men over to get it.23The LORD rewards everyone for doing what is right and being faithful. He handed you over to me today. But I wouldn’t harm you. You are the LORD’s anointed king.24Today I thought your life had great value. In the same way, may the LORD think of my life as having great value. May he save me from all trouble.’25Then Saul said to David, ‘May the LORD bless you, David my son. You will do great things. You will also have great success.’ So David went on his way. And Saul returned home.
Библия, ревизирано издание
Давид отново пощадява Саул
1Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.2И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търси Давид в зифската пустиня.3Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,4Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.5Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.6Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.7И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.8Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.9А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен?10Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.11Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.12И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях.13Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.14И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?15А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?16Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.17А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.18Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?19И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.20И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.21Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.22А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.23А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник.24И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди.25Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.