1Saul returned from chasing the Philistines. Then he was told, ‘David is in the Desert of En Gedi.’2So Saul took 3,000 of the best soldiers from the whole nation of Israel. He started out to look for David and his men. He planned to look near the Rocky Cliffs of the Wild Goats.3He came to some sheepfolds along the way. A cave was there. Saul went in to go to the toilet. David and his men were far back in the cave.4David’s men said, ‘This is the day the LORD told you about. He said to you, “I will hand your enemy over to you. Then you can deal with him as you want to.” ’ So David came up close to Saul without being seen. He cut off a corner of Saul’s robe.5Later, David felt sorry that he had cut off a corner of Saul’s robe.6He said to his men, ‘May the LORD keep me from doing a thing like that again to my master. He is the LORD’s anointed king. So I promise that I will never lay my hand on him. The LORD has anointed him.’7David said that to correct his men. He wanted them to know that they should never suggest harming the king. He didn’t allow them to attack Saul. So Saul left the cave and went on his way.8Then David went out of the cave. He called out to Saul, ‘King Saul! My master!’ When Saul looked behind him, David bowed down. He lay down flat with his face towards the ground.9He said to Saul, ‘Why do you listen when men say, “David is trying to harm you”?10This day you have seen with your own eyes how the LORD handed you over to me in the cave. Some of my men begged me to kill you. But I didn’t. I said, “I will never lay my hand on my master. He is the LORD’s anointed king.”11Look, my father! Look at this piece of your robe in my hand! I cut off the corner of your robe. But I didn’t kill you. See, there is nothing in my hand that shows I am guilty of doing anything wrong. I haven’t turned against you. I haven’t done anything to harm you. But you are hunting me down. You want to kill me.12May the LORD judge between you and me. And may the LORD pay you back because of the wrong things you have done to me. But I won’t do anything to hurt you.13People say, “Evil acts come from those who do evil.” So I won’t do anything to hurt you.14‘King Saul, who are you trying to catch? Who do you think you are chasing? I’m nothing but a dead dog or a flea!15May the LORD be our judge. May he decide between us. May he consider my case and stand up for me. May he show that I’m not guilty of doing anything wrong. May he save me from you.’16When David finished speaking, Saul asked him a question. He said, ‘My son David, is that your voice?’ And Saul wept out loud.17‘You are a better person than I am,’ he said. ‘You have treated me well. But I’ve treated you badly.18You have just now told me about the good things you did to me. The LORD handed me over to you. But you didn’t kill me.19Suppose a man finds his enemy. He doesn’t let him get away without harming him. May the LORD reward you with many good things. May he do it because of the way you treated me today.20I know for sure that you will be king. I know that the kingdom of Israel will be made secure under your control.21Now make a promise in the name of the LORD. Promise me that you won’t kill the children of my family. Also promise me that you won’t wipe out my name from my family line.’22So David made that promise to Saul. Then Saul returned home. But David and his men went up to his usual place of safety.
Библия, ревизирано издание
Давид пощадява Саул
1След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.2Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.3Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си*, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.4И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.5А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.6Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.7С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.8После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.9И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?10Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.11Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.12ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.13Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.14След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.15И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.16След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.17И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.18Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.19Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.20Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.21И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.22И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.