1.Korinther 9 | New International Reader’s Version

Paul’s rights as an apostle

1 Am I not free? Am I not an apostle? Haven’t I seen Jesus our Lord? Aren’t you the result of my work for the Lord? 2 Others may not think of me as an apostle. But I am certainly one to you! You are the proof that I am the Lord’s apostle. 3 That is what I say to stand up for myself when people judge me. 4 Don’t we have the right to eat and drink? 5 Don’t we have the right to take a believing wife with us when we travel? The other apostles do. The Lord’s brothers do. Peter does. 6 Or are Barnabas and I the only ones who must do other work for a living? Are we the only ones who can’t do only the work of apostles all the time? 7 Who serves as a soldier but doesn’t get paid? Who plants a vineyard but doesn’t eat any of its grapes? Who takes care of a flock but doesn’t drink any of the milk? 8 Do I say this only on human authority? The Law says the same thing. 9 Here is what is written in the Law of Moses. ‘Do not stop an ox from eating while it helps separate the corn from the straw.’ Is it oxen that God is concerned about? 10 Doesn’t he say that for us? Yes, it was written for us. Whoever ploughs and separates the corn hopes to share the harvest. And it is right for them to hope for this. 11 We have planted spiritual seed among you. Is it too much to ask that we receive from you some things we need? 12 Others have the right to receive help from you. Don’t we have even more right to do so? But we didn’t use that right. No, we have put up with everything. We didn’t want to keep the good news of Christ from spreading. 13 People who serve in the temple get their food from the temple. Don’t you know this? People who serve at the altar eat from what is offered on the altar. Don’t you know this? 14 So those who preach the good news should also receive their living from their work. That is what the Lord has commanded. 15 But I haven’t used any of those rights. And I’m not writing because I hope you will do things like that for me. I would rather die than allow anyone to take away my pride in my work. 16 But when I preach the good news, I can’t boast. I have to preach it. How terrible it will be for me if I do not preach the good news! 17 If I preach because I want to, I get a reward. If I preach because I have to, I’m only doing my duty. 18 Then what reward do I get? Here is what it is. I am able to preach the good news free of charge. And I can do this without using all my rights as a person who preaches the good news.

Paul uses his freedom to share the good news

19 I am free and don’t belong to anyone. But I have made myself a slave to everyone. I do it to win as many as I can to Christ. 20 To the Jews I became like a Jew. That was to win the Jews. To those under the law I became like one who was under the law. I did this even though I myself am not under the law. That was to win those under the law. 21 To those who don’t have the law I became like one who doesn’t have the law. I did this even though I am not free from God’s law. I am under Christ’s law. Now I can win those who don’t have the law. 22 To those who are weak I became weak. That was to win the weak. I have become all things to all people. I have done this so that in all possible ways I might save some. 23 I do all this because of the good news. And I want to share in its blessings.

Training to win the prize

24 In a race all the runners run. But only one gets the prize. You know that, don’t you? So run in a way that will get you the prize. 25 All who take part in the games train hard. They do it to get a crown that will not last. But we do it to get a crown that will last for ever. 26 So I do not run like someone who doesn’t run towards the finish line. I do not fight like a boxer who hits nothing but air. 27 No, I train my body and bring it under control. Then after I have preached to others, I myself will not break the rules. If I did break them, I would fail to win the prize.

Библия, ревизирано издание

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? 14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | New International Reader’s Version Библия, ревизирано издание

Paul’s rights as an apostle

Paul uses his freedom to share the good news

Training to win the prize

Апостолът се отказва от правата си