1Ein Psalmlied Asafs, vorzusingen, beim Saitenspiel.2Gott ist in Juda bekannt, in Israel ist sein Name herrlich.3So erstand in Salem sein Zelt und seine Wohnung in Zion.4Dort zerbricht er die Pfeile des Bogens, Schild, Schwert und Streitmacht. Sela.5Du bist herrlicher und mächtiger als die ewigen Berge.6Beraubt sind die Stolzen und in Schlaf gesunken, und allen Kriegern versagen die Hände.7Von deinem Schelten, Gott Jakobs, sinken in Schlaf Ross und Wagen.8Furchtbar bist du! Wer kann vor dir bestehen, wenn du zürnest?9Wenn du das Urteil lässest hören vom Himmel, so erschrickt das Erdreich und wird still,10wenn Gott sich aufmacht zu richten, dass er helfe allen Elenden auf Erden. Sela.11Wenn Menschen wider dich wüten, bringt es dir Ehre; und wenn sie noch mehr wüten, bist du auch noch gerüstet.12Tut Gelübde dem HERRN, eurem Gott, und haltet sie! Alle, die ihr um ihn her seid, bringt Geschenke dem Furchtbaren,13der den Fürsten den Mut nimmt und furchtbar ist für die Könige auf Erden.
Библия, синодално издание
1Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.2Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.3В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.4Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.5Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.6Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;7припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:8нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?9нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?10нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?11И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.12Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;13ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.14Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!15Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;16Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.17Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.18Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.19Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.20Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.21Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.