1Ein Psalmlied der Korachiter.2Groß ist der HERR und hoch zu rühmen in der Stadt unsres Gottes, auf seinem heiligen Berge.3Schön ragt empor sein Gipfel, daran sich freut die ganze Welt, der Berg Zion fern im Norden, die Stadt des großen Königs.4Gott ist in ihren Palästen, er ist bekannt als Schutz.5Denn siehe, Könige waren versammelt und miteinander herangezogen.6Sie haben sich verwundert, da sie solches sahen; sie haben sich entsetzt und sind davongestürzt.7Zittern hat sie daselbst gepackt, Angst wie eine Gebärende.8Du zerbrichst die großen Schiffe durch den Sturm vom Osten.9Wie wir’s gehört haben, so sehen wir’s an der Stadt des HERRN Zebaoth, an der Stadt unsres Gottes: Gott erhält sie ewiglich. Sela.10Gott, wir gedenken deiner Güte in deinem Tempel.11Gott, wie dein Name, so ist auch dein Ruhm bis an der Welt Enden. Deine Rechte ist voll Gerechtigkeit.12Es freue sich der Berg Zion, und die Töchter Juda seien fröhlich um deiner Rechte willen.13Ziehet um den Zion herum und umschreitet ihn, zählt seine Türme;14habt gut acht auf seine Mauern, / durchwandert seine Paläste, dass ihr den Nachkommen davon erzählt:15Dieser ist Gott, unser Gott für immer und ewig. Er ist’s, der uns führet.
Библия, синодално издание
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:3и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.4Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.5Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:6„защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“7Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:8човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:9скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,10щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.11Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.12Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.13Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.14Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.15Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.16Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.17Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:18защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;19макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;20той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.21Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.