Psalm 16 | Lutherbibel 2017 Библия, синодално издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 16 | Lutherbibel 2017

Das schöne Erbteil

1 Ein güldenes Kleinod Davids. Bewahre mich, Gott; denn ich traue auf dich. / 2 Ich habe gesagt zu dem HERRN: Du bist ja der Herr! Ich weiß von keinem Gut außer dir. 3 An den Heiligen, die auf Erden sind, an den Herrlichen hab ich all mein Gefallen. 4 Aber jene, die einem andern nachlaufen, werden viel Herzeleid haben. Ich will das Blut ihrer Trankopfer nicht opfern noch ihren Namen in meinem Munde führen. 5 Der HERR ist mein Gut und mein Teil; du hältst mein Los in deinen Händen! 6 Das Los ist mir gefallen auf liebliches Land; mir ist ein schönes Erbteil geworden. 7 Ich lobe den HERRN, der mich beraten hat; auch mahnt mich mein Herz des Nachts. 8 Ich habe den HERRN allezeit vor Augen; er steht mir zur Rechten, so wanke ich nicht. 9 Darum freut sich mein Herz, und meine Seele ist fröhlich; auch mein Leib wird sicher wohnen. 10 Denn du wirst meine Seele nicht dem Tode lassen und nicht zugeben, dass dein Heiliger die Grube sehe. 11 Du tust mir kund den Weg zum Leben: Vor dir ist Freude die Fülle und Wonne zu deiner Rechten ewiglich.

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart. Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft. www.die-bibel.de

Библия, синодално издание

Молитва Давидова.

1 Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста. 2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата. 3 Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. 4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя. 5 Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. 6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи. 7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница; 8 пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила 9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават: 10 те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. 11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята. 12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места. 13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца; 14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си. 15 Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.