Psalm 137 | Lutherbibel 2017

Klage der Gefangenen zu Babel

1 An den Wassern zu Babel saßen wir und weinten, wenn wir an Zion gedachten. 2 Unsere Harfen hängten wir an die Weiden im Lande. 3 Denn dort hießen uns singen, die uns gefangen hielten, und in unserm Heulen fröhlich sein: »Singet uns ein Lied von Zion!« 4 Wie könnten wir des HERRN Lied singen in fremdem Lande? 5 Vergesse ich dein, Jerusalem, so werde meine Rechte vergessen. 6 Meine Zunge soll an meinem Gaumen kleben, wenn ich deiner nicht gedenke, wenn ich nicht lasse Jerusalem meine höchste Freude sein. 7 HERR, vergiss den Söhnen Edom nicht den Tag Jerusalems, / da sie sagten: »Reißt nieder, reißt nieder bis auf den Grund!« 8 Tochter Babel, du Verwüsterin, wohl dem, der dir vergilt, was du uns getan hast! 9 Wohl dem, der deine jungen Kinder nimmt und sie am Felsen zerschmettert!

Библия, синодално издание

(Давидов.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете*, (задето послуша всички думи на устата ми;) 2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. 3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. 4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, 5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. 6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. 7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. 8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Psalm 137 | Lutherbibel 2017 Библия, синодално издание

Klage der Gefangenen zu Babel

(Давидов.)