Psalm 31 | King James Version

1 To the chief Musician, A Psalm of David. In thee, O LORD, do I put my trust; let me never be ashamed: deliver me in thy righteousness.

2 Bow down thine ear to me; deliver me speedily: be thou my strong rock, for an house of defence to save me.

3 For thou art my rock and my fortress; therefore for thy name' sake lead me, and guide me.

4 Pull me out of the net that they have laid privily for me: for thou art my strength.

5 Into thine hand I commit my spirit: thou hast redeemed me, O LORD God of truth.

6 I have hated them that regard lying vanities: but I trust in the LORD.

7 I will be glad and rejoice in thy mercy: for thou hast considered my trouble; thou hast known my soul in adversities;

8 And hast not shut me up into the hand of the enemy: thou hast set my feet in a large room.

9 Have mercy upon me, O LORD, for I am in trouble: mine eye is consumed with grief, yea , my soul and my belly.

10 For my life is spent with grief, and my years with sighing: my strength faileth because of mine iniquity, and my bones are consumed.

11 I was a reproach among all mine enemies, but especially among my neighbours, and a fear to mine acquaintance: they that did see me without fled from me.

12 I am forgotten as a dead man out of mind: I am like a broken vessel.

13 For I have heard the slander of many: fear was on every side: while they took counsel together against me, they devised to take away my life.

14 But I trusted in thee, O LORD: I said, Thou art my God.

15 My times are in thy hand: deliver me from the hand of mine enemies, and from them that persecute me.

16 Make thy face to shine upon thy servant: save me for thy mercies'sake.

17 Let me not be ashamed, O LORD; for I have called upon thee: let the wicked be ashamed, and let them be silent in the grave.

18 Let the lying lips be put to silence; which speak grievous things proudly and contemptuously against the righteous.

19 Oh how great is thy goodness, which thou hast laid up for them that fear thee; which thou hast wrought for them that trust in thee before the sons of men!

20 Thou shalt hide them in the secret of thy presence from the pride of man: thou shalt keep them secretly in a pavilion from the strife of tongues.

21 Blessed be the LORD: for he hath shewed me his marvellous kindness in a strong city.

22 For I said in my haste, I am cut off from before thine eyes: nevertheless thou heardest the voice of my supplications when I cried unto thee.

23 O love the LORD, all ye his saints: for the LORD preserveth the faithful, and plentifully rewardeth the proud doer.

24 Be of good courage, and he shall strengthen your heart, all ye that hope in the LORD.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

Молитва на скърбящия праведник

(По слав. 30.)

1 За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

2 Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 Защото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

4 Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината.

6 Мразя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на ГОСПОДА.

7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

9 Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

10 Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

11 На всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

13 защото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

14 Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ; казах: Ти си Бог мой.

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

17 ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

18 Нека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 Колко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал* пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

21 Благословен да е ГОСПОД, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

23 Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии; ГОСПОД пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

24 Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на ГОСПОДА.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.