Lukas 8 | King James Version

1 And it came to pass afterward, that he went throughout every city and village, preaching and shewing the glad tidings of the kingdom of God: and the twelve were with him, 2 And certain women, which had been healed of evil spirits and infirmities, Mary called Magdalene, out of whom went seven devils, 3 And Joanna the wife of Chuza Herod's steward, and Susanna, and many others, which ministered unto him of their substance. 4 And when much people were gathered together, and were come to him out of every city, he spake by a parable: 5 A sower went out to sow his seed: and as he sowed, some fell by the way side; and it was trodden down, and the fowls of the air devoured it. 6 And some fell upon a rock; and as soon as it was sprung up, it withered away, because it lacked moisture. 7 And some fell among thorns; and the thorns sprang up with it, and choked it. 8 And other fell on good ground, and sprang up, and bare fruit an hundredfold. And when he had said these things, he cried, He that hath ears to hear, let him hear. 9 And his disciples asked him, saying, What might this parable be? 10 And he said, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of God: but to others in parables; that seeing they might not see, and hearing they might not understand. 11 Now the parable is this: The seed is the word of God. 12 Those by the way side are they that hear; then cometh the devil, and taketh away the word out of their hearts, lest they should believe and be saved. 13 They on the rock are they, which, when they hear, receive the word with joy; and these have no root, which for a while believe, and in time of temptation fall away. 14 And that which fell among thorns are they, which, when they have heard, go forth, and are choked with cares and riches and pleasures of this life, and bring no fruit to perfection. 15 But that on the good ground are they, which in an honest and good heart, having heard the word, keep it, and bring forth fruit with patience. 16 No man, when he hath lighted a candle, covereth it with a vessel, or putteth it under a bed; but setteth it on a candlestick, that they which enter in may see the light. 17 For nothing is secret, that shall not be made manifest; neither any thing hid, that shall not be known and come abroad. 18 Take heed therefore how ye hear: for whosoever hath, to him shall be given; and whosoever hath not, from him shall be taken even that which he seemeth to have. 19 Then came to him his mother and his brethren, and could not come at him for the press. 20 And it was told him by certain which said, Thy mother and thy brethren stand without, desiring to see thee. 21 And he answered and said unto them, My mother and my brethren are these which hear the word of God, and do it. 22 Now it came to pass on a certain day, that he went into a ship with his disciples: and he said unto them, Let us go over unto the other side of the lake. And they launched forth. 23 But as they sailed he fell asleep: and there came down a storm of wind on the lake; and they were filled with water, and were in jeopardy. 24 And they came to him, and awoke him, saying, Master, master, we perish. Then he arose, and rebuked the wind and the raging of the water: and they ceased, and there was a calm. 25 And he said unto them, Where is your faith? And they being afraid wondered, saying one to another, What manner of man is this! for he commandeth even the winds and water, and they obey him. 26 And they arrived at the country of the Gadarenes, which is over against Galilee. 27 And when he went forth to land, there met him out of the city a certain man, which had devils long time, and ware no clothes, neither abode in any house, but in the tombs. 28 When he saw Jesus, he cried out, and fell down before him, and with a loud voice said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of God most high? I beseech thee, torment me not. 29 (For he had commanded the unclean spirit to come out of the man. For oftentimes it had caught him: and he was kept bound with chains and in fetters; and he brake the bands, and was driven of the devil into the wilderness.) 30 And Jesus asked him, saying, What is thy name? And he said, Legion: because many devils were entered into him. 31 And they besought him that he would not command them to go out into the deep. 32 And there was there an herd of many swine feeding on the mountain: and they besought him that he would suffer them to enter into them. And he suffered them. 33 Then went the devils out of the man, and entered into the swine: and the herd ran violently down a steep place into the lake, and were choked. 34 When they that fed them saw what was done, they fled, and went and told it in the city and in the country. 35 Then they went out to see what was done; and came to Jesus, and found the man, out of whom the devils were departed, sitting at the feet of Jesus, clothed, and in his right mind: and they were afraid. 36 They also which saw it told them by what means he that was possessed of the devils was healed. 37 Then the whole multitude of the country of the Gadarenes round about besought him to depart from them; for they were taken with great fear: and he went up into the ship, and returned back again. 38 Now the man out of whom the devils were departed besought him that he might be with him: but Jesus sent him away, saying, 39 Return to thine own house, and shew how great things God hath done unto thee. And he went his way, and published throughout the whole city how great things Jesus had done unto him. 40 And it came to pass, that, when Jesus was returned, the people gladly received him: for they were all waiting for him. 41 And, behold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue: and he fell down at Jesus' feet, and besought him that he would come into his house: 42 For he had one only daughter, about twelve years of age, and she lay a dying. But as he went the people thronged him. 43 And a woman having an issue of blood twelve years, which had spent all her living upon physicians, neither could be healed of any, 44 Came behind him, and touched the border of his garment: and immediately her issue of blood stanched. 45 And Jesus said, Who touched me? When all denied, Peter and they that were with him said, Master, the multitude throng thee and press thee, and sayest thou, Who touched me? 46 And Jesus said, Somebody hath touched me: for I perceive that virtue is gone out of me. 47 And when the woman saw that she was not hid, she came trembling, and falling down before him, she declared unto him before all the people for what cause she had touched him and how she was healed immediately. 48 And he said unto her, Daughter, be of good comfort: thy faith hath made thee whole; go in peace. 49 While he yet spake, there cometh one from the ruler of the synagogue's house, saying to him, Thy daughter is dead; trouble not the Master. 50 But when Jesus heard it, he answered him, saying, Fear not: believe only, and she shall be made whole. 51 And when he came into the house, he suffered no man to go in, save Peter, and James, and John, and the father and the mother of the maiden. 52 And all wept, and bewailed her: but he said, Weep not; she is not dead, but sleepeth. 53 And they laughed him to scorn, knowing that she was dead. 54 And he put them all out, and took her by the hand, and called, saying, Maid, arise. 55 And her spirit came again, and she arose straightway: and he commanded to give her meat. 56 And her parents were astonished: but he charged them that they should tell no man what was done.

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика 2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, 3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си. 4 И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: 5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. 11 А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. 12 А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. 14 Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.

Светилото и светилникът

16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. 17 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. 18 Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

Майката и братята на Исус

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.

Укротяването на бурята

22 А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. 24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. 25 Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?

Излекуването на обладания от бесове

26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. 27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. 28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. 29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата. 35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха. 36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен* обладаният от бесове. 37 И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: 39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.

Възкресяването на дъщерята на Яир

40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. 41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, 42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше. 43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, 44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана. 45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. 46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. 47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя. 48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. 49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. 52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55 И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. 56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Lukas 8 | King James Version Библия, ревизирано издание