Jeremia 38 | King James Version

1 Then Shephatiah the son of Mattan, and Gedaliah the son of Pashur, and Jucal the son of Shelemiah, and Pashur the son of Malchiah, heard the words that Jeremiah had spoken unto all the people, saying, 2 Thus saith the LORD, He that remaineth in this city shall die by the sword, by the famine, and by the pestilence: but he that goeth forth to the Chaldeans shall live; for he shall have his life for a prey, and shall live. 3 Thus saith the LORD, This city shall surely be given into the hand of the king of Babylon' army, which shall take it. 4 Therefore the princes said unto the king, We beseech thee, let this man be put to death: for thus he weakeneth the hands of the men of war that remain in this city, and the hands of all the people, in speaking such words unto them: for this man seeketh not the welfare of this people, but the hurt. 5 Then Zedekiah the king said, Behold, he is in your hand: for the king is not he that can do any thing against you. 6 Then took they Jeremiah, and cast him into the dungeon of Malchiah the son of Hammelech, that was in the court of the prison: and they let down Jeremiah with cords. And in the dungeon there was no water, but mire: so Jeremiah sunk in the mire. 7 Now when Ebedmelech the Ethiopian, one of the eunuchs which was in the king' house, heard that they had put Jeremiah in the dungeon; the king then sitting in the gate of Benjamin; 8 Ebedmelech went forth out of the king' house, and spake to the king, saying, 9 My lord the king, these men have done evil in all that they have done to Jeremiah the prophet, whom they have cast into the dungeon; and he is like to die for hunger in the place where he is: for there is no more bread in the city. 10 Then the king commanded Ebedmelech the Ethiopian, saying, Take from hence thirty men with thee, and take up Jeremiah the prophet out of the dungeon, before he die. 11 So Ebedmelech took the men with him, and went into the house of the king under the treasury, and took thence old cast clouts and old rotten rags, and let them down by cords into the dungeon to Jeremiah. 12 And Ebedmelech the Ethiopian said unto Jeremiah, Put now these old cast clouts and rotten rags under thine armholes under the cords. And Jeremiah did so. 13 So they drew up Jeremiah with cords, and took him up out of the dungeon: and Jeremiah remained in the court of the prison. 14 Then Zedekiah the king sent, and took Jeremiah the prophet unto him into the third entry that is in the house of the LORD: and the king said unto Jeremiah, I will ask thee a thing; hide nothing from me. 15 Then Jeremiah said unto Zedekiah, If I declare it unto thee, wilt thou not surely put me to death? and if I give thee counsel, wilt thou not hearken unto me? 16 So Zedekiah the king sware secretly unto Jeremiah, saying, As the LORD liveth, that made us this soul, I will not put thee to death, neither will I give thee into the hand of these men that seek thy life. 17 Then said Jeremiah unto Zedekiah, Thus saith the LORD, the God of hosts, the God of Israel; If thou wilt assuredly go forth unto the king of Babylon' princes, then thy soul shall live, and this city shall not be burned with fire; and thou shalt live, and thine house: 18 But if thou wilt not go forth to the king of Babylon' princes, then shall this city be given into the hand of the Chaldeans, and they shall burn it with fire, and thou shalt not escape out of their hand. 19 And Zedekiah the king said unto Jeremiah, I am afraid of the Jews that are fallen to the Chaldeans, lest they deliver me into their hand, and they mock me. 20 But Jeremiah said, They shall not deliver thee . Obey, I beseech thee, the voice of the LORD, which I speak unto thee: so it shall be well unto thee, and thy soul shall live. 21 But if thou refuse to go forth, this is the word that the LORD hath shewed me: 22 And, behold, all the women that are left in the king of Judah' house shall be brought forth to the king of Babylon' princes, and those women shall say, Thy friends have set thee on, and have prevailed against thee: thy feet are sunk in the mire, and they are turned away back. 23 So they shall bring out all thy wives and thy children to the Chaldeans: and thou shalt not escape out of their hand, but shalt be taken by the hand of the king of Babylon: and thou shalt cause this city to be burned with fire. 24 Then said Zedekiah unto Jeremiah, Let no man know of these words, and thou shalt not die. 25 But if the princes hear that I have talked with thee, and they come unto thee, and say unto thee, Declare unto us now what thou hast said unto the king, hide it not from us, and we will not put thee to death; also what the king said unto thee: 26 Then thou shalt say unto them, I presented my supplication before the king, that he would not cause me to return to Jonathan' house, to die there. 27 Then came all the princes unto Jeremiah, and asked him: and he told them according to all these words that the king had commanded. So they left off speaking with him; for the matter was not perceived. 28 So Jeremiah abode in the court of the prison until the day that Jerusalem was taken: and he was there when Jerusalem was taken.

Библия, ревизирано издание

Йеремия хвърлен в яма

1 А Сафатия, Матановият син, Го долия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Мелхиевият син, чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ, като казваше: 2 Така казва ГОСПОД: Който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде като подарък и ще живее; 3 и така казва ГОСПОД: Този град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе. 4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек, защото разслабва ръцете на военните мъже, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото. 5 Цар Седекия отговори: Ето, в ръката ви е; защото царят не е този, който може да направи нещо против вас. 6 Тогава взеха Йеремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Йеремия с въжета. В ямата нямаше вода, а тиня; и Йеремия затъна в тинята. 7 А когато етиопецът Авдемелех, един от евнусите, който беше в царския дворец, чу как били хвърлили Йеремия в ямата (царят седеше тогава във Вениаминовата порта), 8 Авдемелех излезе от царския дворец и говори на царя: 9 ГОСПОДАРЮ мой, царю, тези хора извършиха зло във всичко, което направиха на пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, където е, понеже няма вече хляб в града. 10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: Вземи оттук тридесет човека със себе си и извади пророк Йеремия от ямата, преди да умре. 11 И така, Авдемелех взе хората със себе си и като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе оттам вехти дрипи и парцали, които спусна с въжета в ямата при Йеремия. 12 И етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: Сложи сега тези вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. Йеремия направи така. 13 И така, като изтеглиха Йеремия с въжетата, го извадиха от ямата; и Йеремия остана в двора на стражата. 14 Тогава цар Седекия прати и доведоха пророк Йеремия при него в третия вход, който е в ГОСПОДНИЯ дом. Царят каза на Йеремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен. 15 А Йеремия отвърна на Седекия: Ако ти го кажа, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? И ако те съветвам, няма да ме послушаш. 16 Затова цар Седекия се закле скришно на Йеремия, като каза: Заклевам ти се в живота на ГОСПОДА, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тези хора, които искат живота ти. 17 Тогава Йеремия отвърна на Седекия: Така казва ГОСПОД, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава животът ти ще бъде опазен и този град няма да бъде изгорен с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти. 18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им. 19 И цар Седекия каза на Йеремия: Аз се боя от юдеите, които забегнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се поругаят с мен. 20 А Йеремия отговори: Няма да те предадат. Послушай, моля, ГОСПОДНИЯ глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще бъде опазен. 21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което ГОСПОД ми яви: 22 Ето, всички жени, които са останали в двореца на Юдейския цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато краката ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад. 23 Всичките ти жени и децата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина този град да бъде изгорен с огън. 24 Тогава Седекия каза на Йеремия: Никой да не се научи за този разговор* и ти няма да умреш. 25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни също какво каза царят на тебе, 26 тогава да им отговориш: Аз представих молбата си пред царя, за да не ме върне в къщата на Йонатан, за да умра там. 27 Тогава всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха; и той им отговори според всички тези думи, които царят му беше заповядал. И така те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна. 28 Така Йеремия остана в двора на стражата до деня, когато беше превзет Йерусалим.

Jeremia 38 | King James Version Библия, ревизирано издание

Йеремия хвърлен в яма