Jeremia 18 | King James Version

1 The word which came to Jeremiah from the LORD, saying, 2 Arise, and go down to the potter' house, and there I will cause thee to hear my words. 3 Then I went down to the potter' house, and, behold, he wrought a work on the wheels. 4 And the vessel that he made of clay was marred in the hand of the potter: so he made it again another vessel, as seemed good to the potter to make it . 5 Then the word of the LORD came to me, saying, 6 O house of Israel, cannot I do with you as this potter? saith the LORD. Behold, as the clay is in the potter' hand, so are ye in mine hand, O house of Israel. 7 At what instant I shall speak concerning a nation, and concerning a kingdom, to pluck up, and to pull down, and to destroy it ; 8 If that nation, against whom I have pronounced, turn from their evil, I will repent of the evil that I thought to do unto them. 9 And at what instant I shall speak concerning a nation, and concerning a kingdom, to build and to plant it ; 10 If it do evil in my sight, that it obey not my voice, then I will repent of the good, wherewith I said I would benefit them. 11 Now therefore go to, speak to the men of Judah, and to the inhabitants of Jerusalem, saying, Thus saith the LORD; Behold, I frame evil against you, and devise a device against you: return ye now every one from his evil way, and make your ways and your doings good. 12 And they said, There is no hope: but we will walk after our own devices, and we will every one do the imagination of his evil heart. 13 Therefore thus saith the LORD; Ask ye now among the heathen, who hath heard such things: the virgin of Israel hath done a very horrible thing. 14 Will a man leave the snow of Lebanon which cometh from the rock of the field? or shall the cold flowing waters that come from another place be forsaken? 15 Because my people hath forgotten me, they have burned incense to vanity, and they have caused them to stumble in their ways from the ancient paths, to walk in paths, in a way not cast up; 16 To make their land desolate, and a perpetual hissing; every one that passeth thereby shall be astonished, and wag his head. 17 I will scatter them as with an east wind before the enemy; I will shew them the back, and not the face, in the day of their calamity. 18 Then said they, Come, and let us devise devices against Jeremiah; for the law shall not perish from the priest, nor counsel from the wise, nor the word from the prophet. Come, and let us smite him with the tongue, and let us not give heed to any of his words. 19 Give heed to me, O LORD, and hearken to the voice of them that contend with me. 20 Shall evil be recompensed for good? for they have digged a pit for my soul. Remember that I stood before thee to speak good for them, and to turn away thy wrath from them. 21 Therefore deliver up their children to the famine, and pour out their blood by the force of the sword; and let their wives be bereaved of their children, and be widows; and let their men be put to death; let their young men be slain by the sword in battle. 22 Let a cry be heard from their houses, when thou shalt bring a troop suddenly upon them: for they have digged a pit to take me, and hid snares for my feet. 23 Yet, LORD, thou knowest all their counsel against me to slay me : forgive not their iniquity, neither blot out their sin from thy sight, but let them be overthrown before thee; deal thus with them in the time of thine anger.

Библия, ревизирано издание

Пророческо слово в дома на грънчаря

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. 5 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: 6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка. 7 Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, 8 ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. 9 А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, 10 ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. 11 И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си. 12 А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце. 13 Затова така казва ГОСПОД: Попитайте сега между народите кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила нещо много ужасно. 14 Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч? 15 Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове; и те са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път, 16 за да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава. 17 Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице. 18 Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Йеремия; защото няма да се изгуби закон от свещеник, нито съвет от мъдър, нито слово от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание нито на една от думите му. 19 Внимавай в мене, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се препират с мене. 20 Ще бъде ли въздадено зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоята ярост. 21 Затова предай децата им на глад и ги подложи на силата на меча; нека жените им станат бездетни и вдовици, нека мъжете им бъдат поразени от смърт и нека младежите им паднат от меч в бой. 22 Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми. 23 А Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе; Ти подействай против тях по време на гнева Си.

Jeremia 18 | King James Version Библия, ревизирано издание

Пророческо слово в дома на грънчаря