Jesaja 63 | King James Version

1 Who is this that cometh from Edom, with dyed garments from Bozrah? this that is glorious in his apparel, travelling in the greatness of his strength? I that speak in righteousness, mighty to save. 2 Wherefore art thou red in thine apparel, and thy garments like him that treadeth in the winefat? 3 I have trodden the winepress alone; and of the people there was none with me: for I will tread them in mine anger, and trample them in my fury; and their blood shall be sprinkled upon my garments, and I will stain all my raiment. 4 For the day of vengeance is in mine heart, and the year of my redeemed is come. 5 And I looked, and there was none to help; and I wondered that there was none to uphold: therefore mine own arm brought salvation unto me; and my fury, it upheld me. 6 And I will tread down the people in mine anger, and make them drunk in my fury, and I will bring down their strength to the earth. 7 I will mention the lovingkindnesses of the LORD, and the praises of the LORD, according to all that the LORD hath bestowed on us, and the great goodness toward the house of Israel, which he hath bestowed on them according to his mercies, and according to the multitude of his lovingkindnesses. 8 For he said, Surely they are my people, children that will not lie: so he was their Saviour. 9 In all their affliction he was afflicted, and the angel of his presence saved them: in his love and in his pity he redeemed them; and he bare them, and carried them all the days of old. 10 But they rebelled, and vexed his holy Spirit: therefore he was turned to be their enemy, and he fought against them. 11 Then he remembered the days of old, Moses, and his people, saying , Where is he that brought them up out of the sea with the shepherd of his flock? where is he that put his holy Spirit within him? 12 That led them by the right hand of Moses with his glorious arm, dividing the water before them, to make himself an everlasting name? 13 That led them through the deep, as an horse in the wilderness, that they should not stumble? 14 As a beast goeth down into the valley, the Spirit of the LORD caused him to rest: so didst thou lead thy people, to make thyself a glorious name. 15 Look down from heaven, and behold from the habitation of thy holiness and of thy glory: where is thy zeal and thy strength, the sounding of thy bowels and of thy mercies toward me? are they restrained? 16 Doubtless thou art our father, though Abraham be ignorant of us, and Israel acknowledge us not: thou, O LORD, art our father, our redeemer; thy name is from everlasting. 17 O LORD, why hast thou made us to err from thy ways, and hardened our heart from thy fear? Return for thy servants'sake, the tribes of thine inheritance. 18 The people of thy holiness have possessed it but a little while: our adversaries have trodden down thy sanctuary. 19 We are thine : thou never barest rule over them; they were not called by thy name.

Библия, ревизирано издание

Божията победа над народите

1 Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам. 2 Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? 3 Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. 4 Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. 5 Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. 6 Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. 7 Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости. 8 Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител. 9 Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. 10 Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. 11 Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? 12 Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? 13 Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? 14 Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име.

Молитва за милост и помощ

15 Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. 16 Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. 17 Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. 18 Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. 19 Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.

Jesaja 63 | King James Version Библия, ревизирано издание

Божията победа над народите

Молитва за милост и помощ