Jesaja 10 | King James Version

1 Woe unto them that decree unrighteous decrees, and that write grievousness which they have prescribed;

2 To turn aside the needy from judgment, and to take away the right from the poor of my people, that widows may be their prey, and that they may rob the fatherless!

3 And what will ye do in the day of visitation, and in the desolation which shall come from far? to whom will ye flee for help? and where will ye leave your glory?

4 Without me they shall bow down under the prisoners, and they shall fall under the slain. For all this his anger is not turned away, but his hand is stretched out still.

5 O Assyrian, the rod of mine anger, and the staff in their hand is mine indignation.

6 I will send him against an hypocritical nation, and against the people of my wrath will I give him a charge, to take the spoil, and to take the prey, and to tread them down like the mire of the streets.

7 Howbeit he meaneth not so, neither doth his heart think so; but it is in his heart to destroy and cut off nations not a few.

8 For he saith, Are not my princes altogether kings?

9 Is not Calno as Carchemish? is not Hamath as Arpad? is not Samaria as Damascus?

10 As my hand hath found the kingdoms of the idols, and whose graven images did excel them of Jerusalem and of Samaria;

11 Shall I not, as I have done unto Samaria and her idols, so do to Jerusalem and her idols?

12 Wherefore it shall come to pass, that when the Lord hath performed his whole work upon mount Zion and on Jerusalem, I will punish the fruit of the stout heart of the king of Assyria, and the glory of his high looks.

13 For he saith, By the strength of my hand I have done it , and by my wisdom; for I am prudent: and I have removed the bounds of the people, and have robbed their treasures, and I have put down the inhabitants like a valiant man :

14 And my hand hath found as a nest the riches of the people: and as one gathereth eggs that are left, have I gathered all the earth; and there was none that moved the wing, or opened the mouth, or peeped.

15 Shall the axe boast itself against him that heweth therewith? or shall the saw magnify itself against him that shaketh it? as if the rod should shake itself against them that lift it up, or as if the staff should lift up itself, as if it were no wood.

16 Therefore shall the Lord, the Lord of hosts, send among his fat ones leanness; and under his glory he shall kindle a burning like the burning of a fire.

17 And the light of Israel shall be for a fire, and his Holy One for a flame: and it shall burn and devour his thorns and his briers in one day;

18 And shall consume the glory of his forest, and of his fruitful field, both soul and body: and they shall be as when a standardbearer fainteth.

19 And the rest of the trees of his forest shall be few, that a child may write them.

20 And it shall come to pass in that day, that the remnant of Israel, and such as are escaped of the house of Jacob, shall no more again stay upon him that smote them; but shall stay upon the LORD, the Holy One of Israel, in truth.

21 The remnant shall return, even the remnant of Jacob, unto the mighty God.

22 For though thy people Israel be as the sand of the sea, yet a remnant of them shall return: the consumption decreed shall overflow with righteousness.

23 For the Lord GOD of hosts shall make a consumption, even determined, in the midst of all the land.

24 Therefore thus saith the Lord GOD of hosts, O my people that dwellest in Zion, be not afraid of the Assyrian: he shall smite thee with a rod, and shall lift up his staff against thee, after the manner of Egypt.

25 For yet a very little while, and the indignation shall cease, and mine anger in their destruction.

26 And the LORD of hosts shall stir up a scourge for him according to the slaughter of Midian at the rock of Oreb: and as his rod was upon the sea, so shall he lift it up after the manner of Egypt.

27 And it shall come to pass in that day, that his burden shall be taken away from off thy shoulder, and his yoke from off thy neck, and the yoke shall be destroyed because of the anointing.

28 He is come to Aiath, he is passed to Migron; at Michmash he hath laid up his carriages:

29 They are gone over the passage: they have taken up their lodging at Geba; Ramah is afraid; Gibeah of Saul is fled.

30 Lift up thy voice, O daughter of Gallim: cause it to be heard unto Laish, O poor Anathoth.

31 Madmenah is removed; the inhabitants of Gebim gather themselves to flee.

32 As yet shall he remain at Nob that day: he shall shake his hand against the mount of the daughter of Zion, the hill of Jerusalem.

33 Behold, the Lord, the LORD of hosts, shall lop the bough with terror: and the high ones of stature shall be hewn down, and the haughty shall be humbled.

34 And he shall cut down the thickets of the forest with iron, and Lebanon shall fall by a mighty one.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

1 Горко на тези, които постановяват неправедни наредби, и на писачите, които пишат извратеност,

2 за да лишат сиромасите от правосъдието и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, така че вдовиците да им станат плячка и те да съблекат сирачетата!

3 И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани*, и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибягвате за помощ? И къде ще оставите славата си?

4 Нищо не им остава, освен да се наведат между пленниците и да паднат под убитите. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната.

Присъдата над Асирия

5 Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

6 Ще го изпратя против един нечестив народ и ще му дам заръка против народа, на когото се гневя, за да извърши грабеж и да улови плячка, и да ги стъпче като калта по пътищата.

7 Обаче намерението му не е да направи така, нито мисли така сърцето му; а в сърцето му е да съсипе и да изтреби немалко народи.

8 Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

9 Халне не е ли както Кархемис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

10 Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, чиито изваяни идоли бяха повече от йерусалимските и самарийските,

11 няма ли да направя на Йерусалим и на неговите кумири, както направих на Самария и на нейните идоли?

12 Затова, когато Господ завърши цялото Си дело над хълма Сион и над Йерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи.

13 Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен; и преместих границите на народите, разграбих съкровищата им и като силен свалих седящите нависоко;

14 и ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; и както някой събира оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито нададе звук.

15 Дали секирата ще се възвеличава против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? – Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат. Или тоягата би повдигнала този, който не е дърво!

16 Затова Господ, ГОСПОД на Силите, ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.

17 Светлината на Израил ще бъде за огън и Святият Негов – за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден;

18 ще погуби и славата на гората му и на плодовитото му поле, и душа, и тяло; и ще бъде, както когато изнемощее болен.

19 А останалите дървета от гората му ще са малко, дотолкова, че да може дете да ги запише.

20 И в онзи ден останалите от Израил и избавените от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на ГОСПОДА, Святия Израилев.

21 Останалото, останалото от Яков, ще се обърне към могъщия Бог,

22 защото ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от тях ще се върне; взето е решение за погубване, препълнено с Божията правда.

23 Защото Господ, Бог на Силите, ще извърши според решението погубване над цялата страна.

24 Затова така казва Господ, Бог на Силите: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, дори и да ви удари с жезъл и вдигне тоягата си против вас според както я издигна над Египет;

25 защото още твърде малко – и негодуването Ми ще престане и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел.

26 И ГОСПОД на Силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив; и жезълът му ще се издигне над морето и ще го възвиси, както го възвиси над Египет.

27 В онзи ден товарът му ще се премести от плещите ти и хомотът му – от врата ти, и хомотът ще се строши поради помазанието ти.

28 Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, в Михмас разтваря вещите си.

29 Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

30 Извикай с висок глас, Галимова дъще! Слушай, Лаисе! И ти, бедни Анатоте!

31 Мадмина е бежанец, жителите на Гевим се събират на бяг.

32 И като престои само днес в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, към хълма на Йерусалим.

33 Ето, Господ ЙЕХОВА на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат.

34 Ще изсече с желязо горските гъсталаци; и Ливан ще падне чрез Могъщия.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание