1.Mose 45 | King James Version

1 Then Joseph could not refrain himself before all them that stood by him; and he cried, Cause every man to go out from me. And there stood no man with him, while Joseph made himself known unto his brethren. 2 And he wept aloud: and the Egyptians and the house of Pharaoh heard. 3 And Joseph said unto his brethren, I am Joseph; doth my father yet live? And his brethren could not answer him; for they were troubled at his presence. 4 And Joseph said unto his brethren, Come near to me, I pray you. And they came near. And he said, I am Joseph your brother, whom ye sold into Egypt. 5 Now therefore be not grieved, nor angry with yourselves, that ye sold me hither: for God did send me before you to preserve life. 6 For these two years hath the famine been in the land: and yet there are five years, in the which there shall neither be earing nor harvest. 7 And God sent me before you to preserve you a posterity in the earth, and to save your lives by a great deliverance. 8 So now it was not you that sent me hither, but God: and he hath made me a father to Pharaoh, and lord of all his house, and a ruler throughout all the land of Egypt. 9 Haste ye, and go up to my father, and say unto him, Thus saith thy son Joseph, God hath made me lord of all Egypt: come down unto me, tarry not: 10 And thou shalt dwell in the land of Goshen, and thou shalt be near unto me, thou, and thy children, and thy children' children, and thy flocks, and thy herds, and all that thou hast: 11 And there will I nourish thee; for yet there are five years of famine; lest thou, and thy household, and all that thou hast, come to poverty. 12 And, behold, your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin, that it is my mouth that speaketh unto you. 13 And ye shall tell my father of all my glory in Egypt, and of all that ye have seen; and ye shall haste and bring down my father hither. 14 And he fell upon his brother Benjamin' neck, and wept; and Benjamin wept upon his neck. 15 Moreover he kissed all his brethren, and wept upon them: and after that his brethren talked with him. 16 And the fame thereof was heard in Pharaoh' house, saying, Joseph' brethren are come: and it pleased Pharaoh well, and his servants. 17 And Pharaoh said unto Joseph, Say unto thy brethren, This do ye; lade your beasts, and go, get you unto the land of Canaan; 18 And take your father and your households, and come unto me: and I will give you the good of the land of Egypt, and ye shall eat the fat of the land. 19 Now thou art commanded, this do ye; take you wagons out of the land of Egypt for your little ones, and for your wives, and bring your father, and come. 20 Also regard not your stuff; for the good of all the land of Egypt is yours. 21 And the children of Israel did so: and Joseph gave them wagons, according to the commandment of Pharaoh, and gave them provision for the way. 22 To all of them he gave each man changes of raiment; but to Benjamin he gave three hundred pieces of silver, and five changes of raiment. 23 And to his father he sent after this manner ; ten asses laden with the good things of Egypt, and ten she asses laden with corn and bread and meat for his father by the way. 24 So he sent his brethren away, and they departed: and he said unto them, See that ye fall not out by the way. 25 And they went up out of Egypt, and came into the land of Canaan unto Jacob their father, 26 And told him, saying, Joseph is yet alive, and he is governor over all the land of Egypt. And Jacob' heart fainted, for he believed them not. 27 And they told him all the words of Joseph, which he had said unto them: and when he saw the wagons which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob their father revived: 28 And Israel said, It is enough; Joseph my son is yet alive: I will go and see him before I die.

Библия, ревизирано издание

Йосиф се открива на братята си

1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом. 3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви. 6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. 8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. 9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. 10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш. 11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш. 12 И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук. 14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.

Покана към Яков за преселване

16 Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му. 17 Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята. 19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате. 20 При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. 21 И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. 22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. 24 Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя. 25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. 26 И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи. 28 Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.

1.Mose 45 | King James Version Библия, ревизирано издание

Йосиф се открива на братята си

Покана към Яков за преселване