Galater 2 | King James Version

1 Then fourteen years after I went up again to Jerusalem with Barnabas, and took Titus with me also. 2 And I went up by revelation, and communicated unto them that gospel which I preach among the Gentiles, but privately to them which were of reputation, lest by any means I should run, or had run, in vain. 3 But neither Titus, who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised: 4 And that because of false brethren unawares brought in, who came in privily to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage: 5 To whom we gave place by subjection, no, not for an hour; that the truth of the gospel might continue with you. 6 But of these who seemed to be somewhat, (whatsoever they were, it maketh no matter to me: God accepteth no man's person:) for they who seemed to be somewhat in conference added nothing to me: 7 But contrariwise, when they saw that the gospel of the uncircumcision was committed unto me, as the gospel of the circumcision was unto Peter; 8 (For he that wrought effectually in Peter to the apostleship of the circumcision, the same was mighty in me toward the Gentiles:) 9 And when James, Cephas, and John, who seemed to be pillars, perceived the grace that was given unto me, they gave to me and Barnabas the right hands of fellowship; that we should go unto the heathen, and they unto the circumcision. 10 Only they would that we should remember the poor; the same which I also was forward to do. 11 But when Peter was come to Antioch, I withstood him to the face, because he was to be blamed. 12 For before that certain came from James, he did eat with the Gentiles: but when they were come, he withdrew and separated himself, fearing them which were of the circumcision. 13 And the other Jews dissembled likewise with him; insomuch that Barnabas also was carried away with their dissimulation. 14 But when I saw that they walked not uprightly according to the truth of the gospel, I said unto Peter before them all, If thou, being a Jew, livest after the manner of Gentiles, and not as do the Jews, why compellest thou the Gentiles to live as do the Jews? 15 We who are Jews by nature, and not sinners of the Gentiles, 16 Knowing that a man is not justified by the works of the law, but by the faith of Jesus Christ, even we have believed in Jesus Christ, that we might be justified by the faith of Christ, and not by the works of the law: for by the works of the law shall no flesh be justified. 17 But if, while we seek to be justified by Christ, we ourselves also are found sinners, is therefore Christ the minister of sin? God forbid. 18 For if I build again the things which I destroyed, I make myself a transgressor. 19 For I through the law am dead to the law, that I might live unto God. 20 I am crucified with Christ: nevertheless I live; yet not I, but Christ liveth in me: and the life which I now live in the flesh I live by the faith of the Son of God, who loved me, and gave himself for me. 21 I do not frustrate the grace of God: for if righteousness come by the law, then Christ is dead in vain.

Библия, ревизирано издание

Апостолският събор

1 Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал. 3 Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже. 4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение; 7 а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните 8 (защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците), 9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. 10 Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.

Петър и Павел в Антиохия

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. 17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Galater 2 | King James Version Библия, ревизирано издание

Апостолският събор

Петър и Павел в Антиохия