2.Mose 34 | King James Version

1 And the LORD said unto Moses, Hew thee two tables of stone like unto the first: and I will write upon these tables the words that were in the first tables, which thou brakest. 2 And be ready in the morning, and come up in the morning unto mount Sinai, and present thyself there to me in the top of the mount. 3 And no man shall come up with thee, neither let any man be seen throughout all the mount; neither let the flocks nor herds feed before that mount. 4 And he hewed two tables of stone like unto the first; and Moses rose up early in the morning, and went up unto mount Sinai, as the LORD had commanded him, and took in his hand the two tables of stone. 5 And the LORD descended in the cloud, and stood with him there, and proclaimed the name of the LORD. 6 And the LORD passed by before him, and proclaimed, The LORD, The LORD God, merciful and gracious, longsuffering, and abundant in goodness and truth, 7 Keeping mercy for thousands, forgiving iniquity and transgression and sin, and that will by no means clear the guilty ; visiting the iniquity of the fathers upon the children, and upon the children' children, unto the third and to the fourth generation . 8 And Moses made haste, and bowed his head toward the earth, and worshipped. 9 And he said, If now I have found grace in thy sight, O Lord, let my Lord, I pray thee, go among us; for it is a stiffnecked people; and pardon our iniquity and our sin, and take us for thine inheritance. 10 And he said, Behold, I make a covenant: before all thy people I will do marvels, such as have not been done in all the earth, nor in any nation: and all the people among which thou art shall see the work of the LORD: for it is a terrible thing that I will do with thee. 11 Observe thou that which I command thee this day: behold, I drive out before thee the Amorite, and the Canaanite, and the Hittite, and the Perizzite, and the Hivite, and the Jebusite. 12 Take heed to thyself, lest thou make a covenant with the inhabitants of the land whither thou goest, lest it be for a snare in the midst of thee: 13 But ye shall destroy their altars, break their images, and cut down their groves: 14 For thou shalt worship no other god: for the LORD, whose name is Jealous, is a jealous God: 15 Lest thou make a covenant with the inhabitants of the land, and they go a whoring after their gods, and do sacrifice unto their gods, and one call thee, and thou eat of his sacrifice; 16 And thou take of their daughters unto thy sons, and their daughters go a whoring after their gods, and make thy sons go a whoring after their gods. 17 Thou shalt make thee no molten gods. 18 The feast of unleavened bread shalt thou keep. Seven days thou shalt eat unleavened bread, as I commanded thee, in the time of the month Abib: for in the month Abib thou camest out from Egypt. 19 All that openeth the matrix is mine; and every firstling among thy cattle, whether ox or sheep, that is male . 20 But the firstling of an ass thou shalt redeem with a lamb: and if thou redeem him not, then shalt thou break his neck. All the firstborn of thy sons thou shalt redeem. And none shall appear before me empty. 21 Six days thou shalt work, but on the seventh day thou shalt rest: in earing time and in harvest thou shalt rest. 22 And thou shalt observe the feast of weeks, of the firstfruits of wheat harvest, and the feast of ingathering at the year' end. 23 Thrice in the year shall all your men children appear before the Lord GOD, the God of Israel. 24 For I will cast out the nations before thee, and enlarge thy borders: neither shall any man desire thy land, when thou shalt go up to appear before the LORD thy God thrice in the year. 25 Thou shalt not offer the blood of my sacrifice with leaven; neither shall the sacrifice of the feast of the passover be left unto the morning. 26 The first of the firstfruits of thy land thou shalt bring unto the house of the LORD thy God. Thou shalt not seethe a kid in his mother' milk. 27 And the LORD said unto Moses, Write thou these words: for after the tenor of these words I have made a covenant with thee and with Israel. 28 And he was there with the LORD forty days and forty nights; he did neither eat bread, nor drink water. And he wrote upon the tables the words of the covenant, the ten commandments. 29 And it came to pass, when Moses came down from mount Sinai with the two tables of testimony in Moses'hand, when he came down from the mount, that Moses wist not that the skin of his face shone while he talked with him. 30 And when Aaron and all the children of Israel saw Moses, behold, the skin of his face shone; and they were afraid to come nigh him. 31 And Moses called unto them; and Aaron and all the rulers of the congregation returned unto him: and Moses talked with them. 32 And afterward all the children of Israel came nigh: and he gave them in commandment all that the LORD had spoken with him in mount Sinai. 33 And till Moses had done speaking with them, he put a vail on his face. 34 But when Moses went in before the LORD to speak with him, he took the vail off, until he came out. And he came out, and spake unto the children of Israel that which he was commanded. 35 And the children of Israel saw the face of Moses, that the skin of Moses'face shone: and Moses put the vail upon his face again, until he went in to speak with him.

Библия, ревизирано издание

1 След това ГОСПОД каза на Моисей: Издялай си две каменни плочи като първите; и ще напиша на тези плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2 Бъди готов за сутринта и на сутринта се качи на Синайската планина, и застани пред Мене – там, на върха на планината. 3 Но никой да не идва с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овцете и говедата да не пасат пред тази планина. 4 И така, Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на сутринта, като стана рано, се изкачи на Синайската планина, както му заповяда ГОСПОД, и взе в ръцете си двете каменни плочи. 5 И ГОСПОД слезе в облака, застана там, до него, и прогласи ГОСПОДНЕТО Име. 6 ГОСПОД мина пред него и прогласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, 7 Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение. 8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; 9 и каза: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде, моля, Господ между нас; защото тези са твърдоглав народ; и прости беззаконието и греха ни и ни вземи за Свое наследство. 10 А ГОСПОД му отговори: Ето, Аз сключвам завет; пред целия твой народ ще извърша такива чудеса, каквито не са ставали в нито един народ по целия свят; и целият народ, между който си ти, ще види ГОСПОДНЕТО дело; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. 11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето, Аз изгонвам пред теб аморееца, ханаанеца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца; 12 но внимавай да не сключиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка за вас. 13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; 14 защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Йехова, Чието име е Ревнив, е ревнив Бог. 15 Внимавай да не би да сключиш договор с жителите на земята и когато те блудстват в поклонение на боговете си и жертват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им; 16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си и тези техни дъщери, като блудстват в поклонение на боговете си, да направят и твоите синове да блудстват след боговете им. 17 Да не си направиш лети идоли. 18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дни да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, в определеното време на месец Авив; защото в месец Авив ти излезе от Египет. 19 Всичко, което се ражда*, е Мое, както и всяко мъжко първородно между добитъка ти, говедо или овца. 20 А първородното на осела да откупиш с агне*; и ако не го откупиш, тогава да му пречупиш врата. Всичките си първородни синове да откупваш. И никой да не се яви пред Мене с празни ръце. 21 Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш. 22 И да пазиш празника на седмиците, т. е. на първите плодове от жътвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. 23 Три пъти през годината всички твои от мъжки пол да се явят пред Господа ЙЕХОВА, Израилевия Бог. 24 Защото ще изгоня пред тебе народи и ще разширя пределите ти; и никой няма да пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, три пъти през годината. 25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на Пасхалния празник до сутринта. 26 Първите плодове от земята си да принесеш в дома на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му. 27 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Напиши си тези думи; защото според тези думи Аз сключих завет с теб и с Израил. 28 И Моисей стоя там с ГОСПОДА четиридесет дни и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. И ГОСПОД написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди. 29 Докато Моисей слизаше от Синайската планина и държеше двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Бога. 30 Но Аарон и всички израилтяни, като видяха Моисей, че кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат до него. 31 Затова Моисей ги повика; тогава Аарон и всички началници на обществото се върнаха при него и Моисей говори с тях. 32 След това се приближиха и всички израилтяни; и той им заповяда всичко, което ГОСПОД му беше говорил на Синайската планина. 33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, сложи на лицето си покривало. 34 Но когато влизаше пред ГОСПОДА да говори с него, Моисей вдигаше покривалото, докато излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35 И израилтяните виждаха лицето на Моисей, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак слагаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с ГОСПОДА.

2.Mose 34 | King James Version Библия, ревизирано издание