2.Mose 32 | King James Version

1 And when the people saw that Moses delayed to come down out of the mount, the people gathered themselves together unto Aaron, and said unto him, Up, make us gods, which shall go before us; for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we wot not what is become of him. 2 And Aaron said unto them, Break off the golden earrings, which are in the ears of your wives, of your sons, and of your daughters, and bring them unto me. 3 And all the people brake off the golden earrings which were in their ears, and brought them unto Aaron. 4 And he received them at their hand, and fashioned it with a graving tool, after he had made it a molten calf: and they said, These be thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt. 5 And when Aaron saw it , he built an altar before it; and Aaron made proclamation, and said, To morrow is a feast to the LORD. 6 And they rose up early on the morrow, and offered burnt offerings, and brought peace offerings; and the people sat down to eat and to drink, and rose up to play. 7 And the LORD said unto Moses, Go, get thee down; for thy people, which thou broughtest out of the land of Egypt, have corrupted themselves : 8 They have turned aside quickly out of the way which I commanded them: they have made them a molten calf, and have worshipped it, and have sacrificed thereunto, and said, These be thy gods, O Israel, which have brought thee up out of the land of Egypt. 9 And the LORD said unto Moses, I have seen this people, and, behold, it is a stiffnecked people: 10 Now therefore let me alone, that my wrath may wax hot against them, and that I may consume them: and I will make of thee a great nation. 11 And Moses besought the LORD his God, and said, LORD, why doth thy wrath wax hot against thy people, which thou hast brought forth out of the land of Egypt with great power, and with a mighty hand? 12 Wherefore should the Egyptians speak, and say, For mischief did he bring them out, to slay them in the mountains, and to consume them from the face of the earth? Turn from thy fierce wrath, and repent of this evil against thy people. 13 Remember Abraham, Isaac, and Israel, thy servants, to whom thou swarest by thine own self, and saidst unto them, I will multiply your seed as the stars of heaven, and all this land that I have spoken of will I give unto your seed, and they shall inherit it for ever. 14 And the LORD repented of the evil which he thought to do unto his people. 15 And Moses turned, and went down from the mount, and the two tables of the testimony were in his hand: the tables were written on both their sides; on the one side and on the other were they written. 16 And the tables were the work of God, and the writing was the writing of God, graven upon the tables. 17 And when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said unto Moses, There is a noise of war in the camp. 18 And he said, It is not the voice of them that shout for mastery, neither is it the voice of them that cry for being overcome: but the noise of them that sing do I hear. 19 And it came to pass, as soon as he came nigh unto the camp, that he saw the calf, and the dancing: and Moses'anger waxed hot, and he cast the tables out of his hands, and brake them beneath the mount. 20 And he took the calf which they had made, and burnt it in the fire, and ground it to powder, and strawed it upon the water, and made the children of Israel drink of it . 21 And Moses said unto Aaron, What did this people unto thee, that thou hast brought so great a sin upon them? 22 And Aaron said, Let not the anger of my lord wax hot: thou knowest the people, that they are set on mischief. 23 For they said unto me, Make us gods, which shall go before us: for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we wot not what is become of him. 24 And I said unto them, Whosoever hath any gold, let them break it off. So they gave it me: then I cast it into the fire, and there came out this calf. 25 And when Moses saw that the people were naked; (for Aaron had made them naked unto their shame among their enemies:) 26 Then Moses stood in the gate of the camp, and said, Who is on the LORD' side? let him come unto me. And all the sons of Levi gathered themselves together unto him. 27 And he said unto them, Thus saith the LORD God of Israel, Put every man his sword by his side, and go in and out from gate to gate throughout the camp, and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbour. 28 And the children of Levi did according to the word of Moses: and there fell of the people that day about three thousand men. 29 For Moses had said, Consecrate yourselves to day to the LORD, even every man upon his son, and upon his brother; that he may bestow upon you a blessing this day. 30 And it came to pass on the morrow, that Moses said unto the people, Ye have sinned a great sin: and now I will go up unto the LORD; peradventure I shall make an atonement for your sin. 31 And Moses returned unto the LORD, and said, Oh, this people have sinned a great sin, and have made them gods of gold. 32 Yet now, if thou wilt forgive their sin--; and if not, blot me, I pray thee, out of thy book which thou hast written. 33 And the LORD said unto Moses, Whosoever hath sinned against me, him will I blot out of my book. 34 Therefore now go, lead the people unto the place of which I have spoken unto thee: behold, mine Angel shall go before thee: nevertheless in the day when I visit I will visit their sin upon them. 35 And the LORD plagued the people, because they made the calf, which Aaron made.

Библия, ревизирано издание

Нарушаване на Завета – златното теле

1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове*, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 2 Аарон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете. 3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон. 4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете* ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 5 След като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на ГОСПОДА. 6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе*. 7 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя. 8 Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя. 9 ГОСПОД каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са; 10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ. 11 Тогава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: ГОСПОДИ, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12 Защо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си. 13 Спомни си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги. 14 Тогава ГОСПОД се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си. 15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си – плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани. 16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите. 17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана. 18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз. 19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината. 20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите синове да я изпият. 21 После Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях? 22 Аарон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото. 23 Понеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана. 24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих* това теле. 25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26 Моисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм ГОСПОДА, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци. 27 Той им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си. 28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже. 29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на ГОСПОДА, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение. 30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към ГОСПОДА, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31 Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато. 32 Но сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал. 33 Но ГОСПОД отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им*. 35 Така ГОСПОД порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

2.Mose 32 | King James Version Библия, ревизирано издание

Нарушаване на Завета – златното теле