Apostelgeschichte 3 | King James Version

1 Now Peter and John went up together into the temple at the hour of prayer, being the ninth hour. 2 And a certain man lame from his mother's womb was carried, whom they laid daily at the gate of the temple which is called Beautiful, to ask alms of them that entered into the temple; 3 Who seeing Peter and John about to go into the temple asked an alms. 4 And Peter, fastening his eyes upon him with John, said, Look on us. 5 And he gave heed unto them, expecting to receive something of them. 6 Then Peter said, Silver and gold have I none; but such as I have give I thee: In the name of Jesus Christ of Nazareth rise up and walk. 7 And he took him by the right hand, and lifted him up: and immediately his feet and ancle bones received strength. 8 And he leaping up stood, and walked, and entered with them into the temple, walking, and leaping, and praising God. 9 And all the people saw him walking and praising God: 10 And they knew that it was he which sat for alms at the Beautiful gate of the temple: and they were filled with wonder and amazement at that which had happened unto him. 11 And as the lame man which was healed held Peter and John, all the people ran together unto them in the porch that is called Solomon's, greatly wondering. 12 And when Peter saw it, he answered unto the people, Ye men of Israel, why marvel ye at this? or why look ye so earnestly on us, as though by our own power or holiness we had made this man to walk? 13 The God of Abraham, and of Isaac, and of Jacob, the God of our fathers, hath glorified his Son Jesus; whom ye delivered up, and denied him in the presence of Pilate, when he was determined to let him go. 14 But ye denied the Holy One and the Just, and desired a murderer to be granted unto you; 15 And killed the Prince of life, whom God hath raised from the dead; whereof we are witnesses. 16 And his name through faith in his name hath made this man strong, whom ye see and know: yea, the faith which is by him hath given him this perfect soundness in the presence of you all. 17 And now, brethren, I wot that through ignorance ye did it, as did also your rulers. 18 But those things, which God before had shewed by the mouth of all his prophets, that Christ should suffer, he hath so fulfilled. 19 Repent ye therefore, and be converted, that your sins may be blotted out, when the times of refreshing shall come from the presence of the Lord; 20 And he shall send Jesus Christ, which before was preached unto you: 21 Whom the heaven must receive until the times of restitution of all things, which God hath spoken by the mouth of all his holy prophets since the world began. 22 For Moses truly said unto the fathers, A prophet shall the Lord your God raise up unto you of your brethren, like unto me; him shall ye hear in all things whatsoever he shall say unto you. 23 And it shall come to pass, that every soul, which will not hear that prophet, shall be destroyed from among the people. 24 Yea, and all the prophets from Samuel and those that follow after, as many as have spoken, have likewise foretold of these days. 25 Ye are the children of the prophets, and of the covenant which God made with our fathers, saying unto Abraham, And in thy seed shall all the kindreds of the earth be blessed. 26 Unto you first God, having raised up his Son Jesus, sent him to bless you, in turning away every one of you from his iniquities.

Библия, ревизирано издание

Излекуването на един куц човек

1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час*, часа на молитвата, 2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня. 4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. 5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. 6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила. 8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; 10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.

Проповедта на Петър в храма

11 И понеже изцеленият куц човек не се отделяше от Петър и Йоан, то целият народ смаян се стече при тях в така наречения Соломонов притвор. 12 А Петър, като видя това, започна да говори на хората: Израилтяни, какво се чудите на това? Или защо се взирате в нас, като че поради своя сила или благочестие сме направили той да проходи? 13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син* Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне. 14 Но вие се отрекохте от Святия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец, 15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. 16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве. 17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, направихте това от незнание; 18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всички пророци, че Неговият Помазаник ще пострада. 19 Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа 20 и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос, 21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци. 22 Защото Моисей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже; 23 и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена отсред народа.“ 24 И всички пророци от Самуил и след него, които са говорили, и те са известили за тези дни. 25 Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог сключи с бащите ви, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“ 26 Бог, като възкреси Своя Син, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.

Apostelgeschichte 3 | King James Version Библия, ревизирано издание

Излекуването на един куц човек

Проповедта на Петър в храма