2.Samuel 2 | King James Version

1 And it came to pass after this, that David enquired of the LORD, saying, Shall I go up into any of the cities of Judah? And the LORD said unto him, Go up. And David said, Whither shall I go up? And he said, Unto Hebron.

2 So David went up thither, and his two wives also, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail Nabal' wife the Carmelite.

3 And his men that were with him did David bring up, every man with his household: and they dwelt in the cities of Hebron.

4 And the men of Judah came, and there they anointed David king over the house of Judah. And they told David, saying, That the men of Jabeshgilead were they that buried Saul.

5 And David sent messengers unto the men of Jabeshgilead, and said unto them, Blessed be ye of the LORD, that ye have shewed this kindness unto your lord, even unto Saul, and have buried him.

6 And now the LORD shew kindness and truth unto you: and I also will requite you this kindness, because ye have done this thing.

7 Therefore now let your hands be strengthened, and be ye valiant: for your master Saul is dead, and also the house of Judah have anointed me king over them.

8 But Abner the son of Ner, captain of Saul' host, took Ishbosheth the son of Saul, and brought him over to Mahanaim;

9 And made him king over Gilead, and over the Ashurites, and over Jezreel, and over Ephraim, and over Benjamin, and over all Israel.

10 Ishbosheth Saul' son was forty years old when he began to reign over Israel, and reigned two years. But the house of Judah followed David.

11 And the time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months.

12 And Abner the son of Ner, and the servants of Ishbosheth the son of Saul, went out from Mahanaim to Gibeon.

13 And Joab the son of Zeruiah, and the servants of David, went out, and met together by the pool of Gibeon: and they sat down, the one on the one side of the pool, and the other on the other side of the pool.

14 And Abner said to Joab, Let the young men now arise, and play before us. And Joab said, Let them arise.

15 Then there arose and went over by number twelve of Benjamin, which pertained to Ishbosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David.

16 And they caught every one his fellow by the head, and thrust his sword in his fellow' side; so they fell down together: wherefore that place was called Helkathhazzurim, which is in Gibeon.

17 And there was a very sore battle that day; and Abner was beaten, and the men of Israel, before the servants of David.

18 And there were three sons of Zeruiah there, Joab, and Abishai, and Asahel: and Asahel was as light of foot as a wild roe.

19 And Asahel pursued after Abner; and in going he turned not to the right hand nor to the left from following Abner.

20 Then Abner looked behind him, and said, Art thou Asahel? And he answered, I am .

21 And Abner said to him, Turn thee aside to thy right hand or to thy left, and lay thee hold on one of the young men, and take thee his armour. But Asahel would not turn aside from following of him.

22 And Abner said again to Asahel, Turn thee aside from following me: wherefore should I smite thee to the ground? how then should I hold up my face to Joab thy brother?

23 Howbeit he refused to turn aside: wherefore Abner with the hinder end of the spear smote him under the fifth rib , that the spear came out behind him; and he fell down there, and died in the same place: and it came to pass, that as many as came to the place where Asahel fell down and died stood still.

24 Joab also and Abishai pursued after Abner: and the sun went down when they were come to the hill of Ammah, that lieth before Giah by the way of the wilderness of Gibeon.

25 And the children of Benjamin gathered themselves together after Abner, and became one troop, and stood on the top of an hill.

26 Then Abner called to Joab, and said, Shall the sword devour for ever? knowest thou not that it will be bitterness in the latter end? how long shall it be then, ere thou bid the people return from following their brethren?

27 And Joab said, As God liveth, unless thou hadst spoken, surely then in the morning the people had gone up every one from following his brother.

28 So Joab blew a trumpet, and all the people stood still, and pursued after Israel no more, neither fought they any more.

29 And Abner and his men walked all that night through the plain, and passed over Jordan, and went through all Bithron, and they came to Mahanaim.

30 And Joab returned from following Abner: and when he had gathered all the people together, there lacked of David' servants nineteen men and Asahel.

31 But the servants of David had smitten of Benjamin, and of Abner' men, so that three hundred and threescore men died.

32 And they took up Asahel, and buried him in the sepulchre of his father, which was in Bethlehem. And Joab and his men went all night, and they came to Hebron at break of day.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

Помазване на Давид за цар над Юдея

1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.

2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.

4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.

5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.

6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.

7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между Юдея и Израил

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,

9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил

10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид.

11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.

14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.

15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.

16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим*, което е в Гаваон.

17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо* като полска сърна.

19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.

20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?

23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.

24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?

27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.

28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.

29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.

30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.

32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.