1.Könige 18 | King James Version

1 And it came to pass after many days, that the word of the LORD came to Elijah in the third year, saying, Go, shew thyself unto Ahab; and I will send rain upon the earth.

2 And Elijah went to shew himself unto Ahab. And there was a sore famine in Samaria.

3 And Ahab called Obadiah, which was the governor of his house. (Now Obadiah feared the LORD greatly:

4 For it was so , when Jezebel cut off the prophets of the LORD, that Obadiah took an hundred prophets, and hid them by fifty in a cave, and fed them with bread and water.)

5 And Ahab said unto Obadiah, Go into the land, unto all fountains of water, and unto all brooks: peradventure we may find grass to save the horses and mules alive, that we lose not all the beasts.

6 So they divided the land between them to pass throughout it: Ahab went one way by himself, and Obadiah went another way by himself.

7 And as Obadiah was in the way, behold, Elijah met him: and he knew him, and fell on his face, and said, Art thou that my lord Elijah?

8 And he answered him, I am : go, tell thy lord, Behold, Elijah is here .

9 And he said, What have I sinned, that thou wouldest deliver thy servant into the hand of Ahab, to slay me?

10 As the LORD thy God liveth, there is no nation or kingdom, whither my lord hath not sent to seek thee: and when they said, He is not there ; he took an oath of the kingdom and nation, that they found thee not.

11 And now thou sayest, Go, tell thy lord, Behold, Elijah is here .

12 And it shall come to pass, as soon as I am gone from thee, that the Spirit of the LORD shall carry thee whither I know not; and so when I come and tell Ahab, and he cannot find thee, he shall slay me: but I thy servant fear the LORD from my youth.

13 Was it not told my lord what I did when Jezebel slew the prophets of the LORD, how I hid an hundred men of the LORD' prophets by fifty in a cave, and fed them with bread and water?

14 And now thou sayest, Go, tell thy lord, Behold, Elijah is here : and he shall slay me.

15 And Elijah said, As the LORD of hosts liveth, before whom I stand, I will surely shew myself unto him to day.

16 So Obadiah went to meet Ahab, and told him: and Ahab went to meet Elijah.

17 And it came to pass, when Ahab saw Elijah, that Ahab said unto him, Art thou he that troubleth Israel?

18 And he answered, I have not troubled Israel; but thou, and thy father' house, in that ye have forsaken the commandments of the LORD, and thou hast followed Baalim.

19 Now therefore send, and gather to me all Israel unto mount Carmel, and the prophets of Baal four hundred and fifty, and the prophets of the groves four hundred, which eat at Jezebel' table.

20 So Ahab sent unto all the children of Israel, and gathered the prophets together unto mount Carmel.

21 And Elijah came unto all the people, and said, How long halt ye between two opinions? if the LORD be God, follow him: but if Baal, then follow him. And the people answered him not a word.

22 Then said Elijah unto the people, I, even I only, remain a prophet of the LORD; but Baal' prophets are four hundred and fifty men.

23 Let them therefore give us two bullocks; and let them choose one bullock for themselves, and cut it in pieces, and lay it on wood, and put no fire under : and I will dress the other bullock, and lay it on wood, and put no fire under :

24 And call ye on the name of your gods, and I will call on the name of the LORD: and the God that answereth by fire, let him be God. And all the people answered and said, It is well spoken.

25 And Elijah said unto the prophets of Baal, Choose you one bullock for yourselves, and dress it first; for ye are many; and call on the name of your gods, but put no fire under .

26 And they took the bullock which was given them, and they dressed it , and called on the name of Baal from morning even until noon, saying, O Baal, hear us. But there was no voice, nor any that answered. And they leaped upon the altar which was made.

27 And it came to pass at noon, that Elijah mocked them, and said, Cry aloud: for he is a god; either he is talking, or he is pursuing, or he is in a journey, or peradventure he sleepeth, and must be awaked.

28 And they cried aloud, and cut themselves after their manner with knives and lancets, till the blood gushed out upon them.

29 And it came to pass, when midday was past, and they prophesied until the time of the offering of the evening sacrifice, that there was neither voice, nor any to answer, nor any that regarded.

30 And Elijah said unto all the people, Come near unto me. And all the people came near unto him. And he repaired the altar of the LORD that was broken down.

31 And Elijah took twelve stones, according to the number of the tribes of the sons of Jacob, unto whom the word of the LORD came, saying, Israel shall be thy name:

32 And with the stones he built an altar in the name of the LORD: and he made a trench about the altar, as great as would contain two measures of seed.

33 And he put the wood in order, and cut the bullock in pieces, and laid him on the wood, and said, Fill four barrels with water, and pour it on the burnt sacrifice, and on the wood.

34 And he said, Do it the second time. And they did it the second time. And he said, Do it the third time. And they did it the third time.

35 And the water ran round about the altar; and he filled the trench also with water.

36 And it came to pass at the time of the offering of the evening sacrifice, that Elijah the prophet came near, and said, LORD God of Abraham, Isaac, and of Israel, let it be known this day that thou art God in Israel, and that I am thy servant, and that I have done all these things at thy word.

37 Hear me, O LORD, hear me, that this people may know that thou art the LORD God, and that thou hast turned their heart back again.

38 Then the fire of the LORD fell, and consumed the burnt sacrifice, and the wood, and the stones, and the dust, and licked up the water that was in the trench.

39 And when all the people saw it , they fell on their faces: and they said, The LORD, he is the God; the LORD, he is the God.

40 And Elijah said unto them, Take the prophets of Baal; let not one of them escape. And they took them: and Elijah brought them down to the brook Kishon, and slew them there.

41 And Elijah said unto Ahab, Get thee up, eat and drink; for there is a sound of abundance of rain.

42 So Ahab went up to eat and to drink. And Elijah went up to the top of Carmel; and he cast himself down upon the earth, and put his face between his knees,

43 And said to his servant, Go up now, look toward the sea. And he went up, and looked, and said, There is nothing. And he said, Go again seven times.

44 And it came to pass at the seventh time, that he said, Behold, there ariseth a little cloud out of the sea, like a man' hand. And he said, Go up, say unto Ahab, Prepare thy chariot , and get thee down, that the rain stop thee not.

45 And it came to pass in the mean while, that the heaven was black with clouds and wind, and there was a great rain. And Ahab rode, and went to Jezreel.

46 And the hand of the LORD was on Elijah; and he girded up his loins, and ran before Ahab to the entrance of Jezreel.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

Илия и Вааловите пророци

1 След като измина дълго време, в третата година ГОСПОДНЕТО слово дойде към Илия и му каза: Иди, представи се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.

2 И така, Илия отиде при Ахаав. А в Самария гладът беше тежък.

3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдий. (А Авдий се боеше много от ГОСПОДА;

4 защото, когато Езавел изтребваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдий беше взел сто пророка и ги беше скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)

5 И Ахаав беше казал на Авдий: Обиколи земята, иди към всички водни извори и потоци дано намерим трева, за да запазим живота на конете и мулетата и да не се лишим от животните.

6 И така, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път и Авдий беше отишъл сам по друг път.

7 Докато Авдий пътуваше по пътя, Илия го срещна. И Авдий го позна, падна по лице и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?

8 А той отговори: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

9 А Авдий запита: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие?

10 Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, че няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал хора да те търсят. И когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили там.

11 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

12 Щом се отделя от тебе, ГОСПОДНИЯТ Дух ще те отведе там, където аз не зная. И когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от ГОСПОДА още от младостта си.

13 Не е ли известно на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, как скрих сто души от ГОСПОДНИТЕ пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги храних с хляб и вода?

14 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия; и той ще ме убие!

15 Но Илия отвърна: Заклевам се в живота на ГОСПОДА на Силите, на Когото служа: Днес ще се явя на Ахаав.

16 И така, Авдий отиде да посрещне Ахаав и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17 А като видя Илия, Ахаав му каза: Ти ли си, смутителю на Израил?

18 А той отговори: Не аз смущавам Израил, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте ГОСПОДНИТЕ заповеди и ти последва ваалимите.

19 Сега прати вестоносци и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав изпрати вест до всички израилтяни и събра пророците на планината Кармил.

21 Тогава Илия пристъпи към целия народ и се провикна: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако ЙЕХОВА е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него! А народът не му отговори нито дума.

22 Тогава Илия каза на народа: Само аз останах ГОСПОДЕН пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Те нека ни дадат две телета. Нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не слагат отдолу. И аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да сложа отдолу.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на ГОСПОДА. И онзи бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И целият народ отговори: Добро е, каквото си предложил.

25 И така, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе първо вие, защото сте мнозина. И призовете името на бога си, обаче не слагайте огън отдолу.

26 И те взеха телето, което им беше дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до обяд, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да им отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха силно и се порязваха според обичая си с мечове и ножове, докато от тях бликна кръв.

29 След като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос. Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да им обърне внимание.

30 Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се до мен. И целият народ се приближи до него. А той поправи ГОСПОДНИЯ жертвеник, който беше съборен.

31 Илия взе дванадесет камъка според числото на племената на синовете на Яков, към когото беше дошло ГОСПОДНЕТО слово, и каза: Израил ще бъде името ти.

32 С камъните той издигна жертвеник в ГОСПОДНЕТО име. И около жертвеника направи изкоп, достатъчно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дърва, насече телето на късове и го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода и ги излейте върху всеизгарянето и дървата.

34 После каза: Повторете. И повториха изливането. Каза още: Залейте и трети път! И те за трети път заляха.

35 И водата обикаляше около жертвеника, също и изкопът се напълни с вода.

36 А в часа на вечерния принос пророк Илия се приближи и каза: ГОСПОДИ, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил и аз – Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.

37 Послушай ме, ГОСПОДИ, послушай ме, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им назад.

38 Тогава огън от ГОСПОДА падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която беше в изкопа.

39 И целият народ, когато видяха това, паднаха по лицата си и казаха: ЙЕХОВА, Той е Бог; ЙЕХОВА, Той е Бог.

40 А Илия им нареди: Хванете Вааловите пророци. Не оставяйте нито един от тях да избяга. И ги хванаха. Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Тогава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува звук на изобилен дъжд.

42 И така, Ахаав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си

43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И слугата отиде, погледна и каза: Не виждам нищо. А Илия каза: Иди пак, и така седем пъти.

44 На седмия път слугата отговори: Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, съобщи на Ахаав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.

45 А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел.

46 И ГОСПОДНЯТА ръка беше върху Илия – той стегна кръста си и се затича пред Ахаав до входа на Езраел.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.