Offenbarung 10 | Hoffnung für alle

Das kleine Buch

1 Dann sah ich einen anderen mächtigen Engel vom Himmel auf die Erde herabkommen. Eine Wolke umgab ihn, und über seinem Kopf wölbte sich ein Regenbogen. Sein Gesicht leuchtete wie die Sonne, und seine Beine glichen lodernden Feuersäulen. 2 In seiner Hand hielt er ein kleines, aufgeschlagenes Buch. Seinen rechten Fuß setzte er auf das Meer, seinen linken auf das Land. 3 Wie Löwengebrüll dröhnte seine Stimme, und laut krachend antworteten ihm die sieben Donner. 4 Doch als ich aufschreiben wollte, was ich hörte, rief mir eine Stimme vom Himmel zu: »Schreib nicht auf, was die sieben Donner geredet haben. Behalt es für dich!« 5 Jetzt erhob der Engel, den ich mit einem Fuß auf dem Meer und mit dem anderen auf dem Land stehen sah, seine rechte Hand zum Himmel. 6 Und er schwor bei dem, der immer und ewig lebt, der den Himmel, die Erde, das Meer und alles Leben geschaffen hat: »Gott wird nicht länger warten! 7 Denn wenn der siebte Engel seine Posaune bläst, wird Gott seinen Plan, dieses große Geheimnis, vollenden, so wie er es seinen Dienern, den Propheten, zugesagt hat.« 8 Noch einmal sprach die Stimme vom Himmel zu mir und forderte mich auf: »Geh und nimm das aufgeschlagene Buch aus der Hand des Engels, der auf dem Meer und auf dem Land steht!« 9 Da ging ich zu dem Engel und bat ihn um das kleine Buch. Er antwortete mir: »Nimm das Büchlein und iss es auf! Es schmeckt süß wie Honig, aber du wirst Magenschmerzen davon bekommen.« 10 So nahm ich das kleine Buch aus seiner Hand und aß es. Es schmeckte wirklich süß wie Honig; aber dann lag es mir schwer im Magen. 11 Da sagte mir jemand: »Gott wird dir noch einmal zeigen, was er mit den Völkern, den Nationen verschiedenster Sprachen und ihren Herrschern vorhat. Das sollst du auch noch bekannt machen!«

Съвременен български превод

Ангелът с малкия свитък

1 И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“ 5 И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“ 8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ 10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“

Offenbarung 10 | Hoffnung für alle Съвременен български превод

Das kleine Buch

Ангелът с малкия свитък