Josua 4 | Hoffnung für alle

Josua errichtet zwei Denkmäler

1 Als das ganze Volk durch den Jordan gezogen war, sprach der HERR zu Josua: 2 »Wählt nun zwölf Männer aus dem Volk aus, von jedem Stamm einen. 3 Befehlt ihnen, zwölf große Steine aus dem Jordan zu holen, genau an der Stelle, wo die Priester stehen. Sie sollen die Steine zu dem Ort bringen, an dem ihr heute übernachten werdet.« 4 Josua rief die zwölf Männer 5 und wies sie an: »Geht zurück in den Jordan, bis an die Stelle, wo die Priester mit der Bundeslade des HERRN, eures Gottes, stehen. Jeder von euch soll sich dort einen großen Stein auf die Schulter laden, damit wir zwölf Steine haben, für jeden Stamm Israels einen. 6 Aus ihnen soll ein Denkmal gebaut werden. Wenn euch eure Kinder später einmal fragen, was diese Steine bedeuten, 7 dann erklärt ihnen: ›Als man die Bundeslade durch den Jordan trug, staute sich sein Wasser, und wir konnten trockenen Fußes hinüberziehen. Daran soll dieses Denkmal die Israeliten zu allen Zeiten erinnern.‹« 8 Die zwölf Männer taten, was Josua ihnen befohlen hatte. Sie hoben zwölf Steine aus dem Flussbett, für jeden Stamm Israels einen, und trugen sie bis an den Ort, wo sie übernachten sollten. 9 Josua nahm weitere zwölf Steine und richtete mitten im Jordan ein Denkmal auf, genau dort, wo die Priester mit der Bundeslade standen. Diese Steine sind noch heute dort. 10 Die Priester mit der Bundeslade standen noch immer im Flussbett. Sie blieben so lange dort, bis Josua und das Volk alle Weisungen des HERRN ausgeführt hatten, ganz wie es Moses Willen entsprach. Die Israeliten hatten den Fluss so schnell wie möglich durchquert. 11 Erst als alle auf der anderen Seite waren, brachen auch die Priester mit der Bundeslade auf und nahmen ihren Platz an der Spitze des Zuges wieder ein. 12 Die Stämme Ruben und Gad und der halbe Stamm Manasse zogen bewaffnet vor den anderen Israeliten her, wie Mose es befohlen hatte. 13 Insgesamt waren es etwa 40.000 kampfbereite Soldaten, die unter der Führung des HERRN in die Ebene von Jericho einmarschierten. 14 An diesem Tag sorgte der HERR dafür, dass ganz Israel vor Josua Achtung bekam. Das Volk hatte nun den gleichen Respekt vor ihm wie früher vor Mose; und so blieb es sein Leben lang. 15 Der HERR hatte zu Josua gesagt: 16 »Befiehl den Priestern, die die Bundeslade mit dem Gesetz tragen, ans Ufer zu kommen.« 17 Josua forderte die Priester dazu auf, 18 und sie stiegen mit der Bundeslade aus dem Jordan. Kaum berührten sie mit ihren Füßen das Land, da strömte das Wasser mit gleicher Gewalt wie zuvor, und der Jordan trat wieder über die Ufer. 19 Dies ereignete sich am 10. Tag des 1. Monats. Das Volk schlug sein Lager bei Gilgal auf, an der östlichen Grenze des Gebietes von Jericho. 20 Dort errichtete Josua ein Denkmal aus den zwölf Steinen, die er vom Jordan hatte mitbringen lassen. 21 Er sagte zu den Israeliten: »Wenn eure Nachkommen euch eines Tages fragen werden, was diese Steine bedeuten, 22 dann sollt ihr ihnen erklären: ›Die Steine erinnern uns daran, dass Israel trockenen Fußes den Jordan durchquert hat.‹ 23 Denn der HERR, euer Gott, hat diesen Fluss vor euren Augen aufgestaut, damit ihr hindurchziehen konntet, so wie er euch damals einen Weg durch das Schilfmeer gebahnt hat. 24 Er tat es, um allen Völkern der Welt seine Macht zu zeigen. Und auch ihr sollt dem HERRN, eurem Gott, zu allen Zeiten mit Ehrfurcht begegnen!«

Съвременен български превод

Дванадесетте възпоменателни камъка

1 Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: 2 „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, 3 и им заповядайте, като кажете: „Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ“.“ 4 Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, 5 и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, 6 за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: „Какви са тези камъни у вас?“ – 7 ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“ 8 И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там. 9 А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес. 10 И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа – според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, – народът премина бързо. 11 Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ. 12 Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей. 13 Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле. 14 В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му. 15 И Господ каза на Иисус: 16 „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“ 17 Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“ 18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди. 19 И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон. 20 А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан. 21 И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: „Какви са тези камъни?“, 22 кажете на вашите синове: „Израил е преминал тук Йордан по сухо.“ 23 Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме, 24 за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“

Josua 4 | Hoffnung für alle Съвременен български превод

Josua errichtet zwei Denkmäler

Дванадесетте възпоменателни камъка