Jeremia 52 | Hoffnung für alle

Zedekias Flucht und Gefangennahme

1 Zedekia wurde mit 21 Jahren König und regierte elf Jahre in Jerusalem. Seine Mutter hieß Hamutal und war eine Tochter von Jirmeja aus Libna. 2 Wie Jojakim tat auch Zedekia, was dem HERRN missfiel. 3 Der HERR war voller Zorn über die Bewohner von Jerusalem und Juda, und so verstieß er sie aus seiner Nähe. Zedekia lehnte sich gegen die Herrschaft des babylonischen Königs auf. 4 Darum zog Nebukadnezar mit seinem ganzen Heer nach Jerusalem, um die Stadt anzugreifen. Im 9. Regierungsjahr von Zedekia, am 10. Tag des 10. Monats, begannen die Babylonier mit der Belagerung Jerusalems. Rings um die Stadt bauten sie Angriffsrampen. 5 Bis ins 11. Regierungsjahr von Zedekia hielt Jerusalem der Belagerung stand. 6 Doch schließlich waren alle Vorräte aufgebraucht, und die Einwohner litten unter einer schweren Hungersnot. Am 9. Tag des 4. Monats 7 schlugen die Babylonier eine Bresche in die Stadtmauer. In der Nacht darauf gelang Zedekia mit allen seinen Soldaten die Flucht, obwohl die Feinde einen geschlossenen Belagerungsring um die Stadt gebildet hatten. Sie nahmen den Weg durch das Tor, das zwischen den beiden Mauern beim Garten des Königs lag, und flohen in Richtung Jordan-Ebene. 8 Doch die Babylonier verfolgten Zedekia und holten ihn in der Nähe von Jericho ein. Da ließen ihn seine Soldaten im Stich und liefen in alle Richtungen davon. 9 Die Babylonier nahmen Zedekia gefangen und brachten ihn zu ihrem König nach Ribla in der Provinz Hamat. Dort sprach Nebukadnezar das Urteil über ihn: 10 Zedekia musste zusehen, wie alle seine Söhne grausam hingerichtet wurden. Auch die obersten Beamten von Juda ließ der babylonische König an Ort und Stelle töten. 11 Danach stach man Zedekia die Augen aus und brachte ihn in Ketten nach Babylon. Dort wurde er ins Gefängnis geworfen, wo er bis zu seinem Tod blieb.

Jerusalem und der Tempel werden zerstört

12 Im 19. Regierungsjahr König Nebukadnezars von Babylonien, am 10. Tag des 5. Monats, traf Nebusaradan in Jerusalem ein. Er war der Oberbefehlshaber der königlichen Leibwache und ein enger Vertrauter von Nebukadnezar. 13 Er steckte den Tempel des HERRN, den Königspalast und alle prunkvollen Bauten Jerusalems in Brand. Auch alle anderen Häuser gingen in Flammen auf. 14 Seine Soldaten rissen die Mauern rings um die Stadt nieder. 15 Nebusaradan ließ die restliche Bevölkerung in Jerusalem, die verarmten Bewohner Judas und die übrig gebliebenen Handwerker gefangen nehmen. Auch alle, die zu den Babyloniern übergelaufen waren, führte er in die Verbannung. 16 Nur einige der ärmsten Landarbeiter ließ er zurück, um die Äcker und Weinberge zu bestellen. 17 Im Tempel zerschlugen die Babylonier die beiden Säulen aus Bronze, die Kesselwagen und das runde Wasserbecken und brachten die Bronze nach Babylon. 18 Auch die Eimer, Schaufeln, Messer, Schüsseln und Schalen sowie alle anderen bronzenen Gegenstände, die für den Tempeldienst gebraucht worden waren, nahmen sie mit, 19 ebenso die Kelche, die Eimer zum Tragen der glühenden Kohlen, die Schüsseln, Töpfe, Leuchter und Opferschalen aus reinem Gold oder Silber. Dies alles ließ der Oberbefehlshaber der Leibwache nach Babylon bringen. 20 Auch die Bronze der beiden Säulen, des runden Wasserbeckens, der zwölf Rinderfiguren und der Kesselwagen, die König Salomo für den Tempel des HERRN hatte anfertigen lassen, wurde mitgenommen. Es kam so viel Bronze zusammen, dass man sie gar nicht mehr wiegen konnte. 21 Allein die beiden Säulen waren schon 9 Meter hoch, und ihr Umfang betrug 6 Meter. Sie waren innen hohl und hatten eine Wandstärke von 8 Zentimetern. 22 Auf jeder Säule ruhte noch ein bronzenes Kapitell von zweieinhalb Metern Höhe. Die Kapitelle waren ringsum verziert mit Ketten und Granatäpfeln, ebenfalls aus Bronze. 23 Bei jeder Säule gab es insgesamt 100 Granatäpfel an den Ketten ringsum, 96 davon konnte man von unten sehen. 24 Nebusaradan, der Oberbefehlshaber der königlichen Leibwache, ließ einige Männer von den Gefangenen aussondern: den Hohenpriester Seraja, seinen Stellvertreter Zefanja und die drei Priester, die den Tempeleingang bewachten, 25 dazu einen Hofbeamten, der die Aufsicht über die Truppen in der Stadt hatte, sieben Männer aus Jerusalem, die zu den engsten Vertrauten des Königs gehörten, den Offizier, der für die Musterung der Truppen verantwortlich war, und schließlich sechzig Männer aus Juda, die sich gerade in Jerusalem aufhielten. 26 Sie alle brachte Nebusaradan nach Ribla in der Provinz Hamat zum König von Babylonien. 27 Dort ließ Nebukadnezar sie allesamt hinrichten. Die Bevölkerung von Juda musste ihre Heimat verlassen und in die Gefangenschaft ziehen. 28 In seinem 7. Regierungsjahr ließ Nebukadnezar 3023 Judäer in die Verbannung führen, 29 im 18. Jahr 832 Einwohner von Jerusalem, 30 und im 23. Jahr ließ Nebusaradan, der Oberbefehlshaber der königlichen Leibwache, noch einmal 745 Judäer verschleppen. Insgesamt wurden 4600 Judäer nach Babylonien gebracht.

Jojachin wird begnadigt

31 37 Jahre nach der Gefangennahme von Jojachin, dem früheren König von Juda, wurde Ewil-Merodach König von Babylonien. Im 1. Jahr seiner Regierung, am 25. Tag des 12. Monats, begnadigte er Jojachin von Juda und holte ihn aus dem Gefängnis. 32 Er behandelte ihn freundlich und gab ihm eine bevorzugte Stellung unter den Königen, die in Babylon gefangen gehalten wurden. 33 Jojachin durfte seine Gefängniskleidung ablegen und bis an sein Lebensende an der königlichen Tafel essen. 34 Der König von Babylonien sorgte auch sonst für seinen Unterhalt. Jojachin bekam täglich, was er zum Leben brauchte, bis er schließlich verstarb.

Съвременен български превод

Царуване на Седекия в Юдея

1 Седекия беше на двадесет и една година, когато почна да царува, и царува в Йерусалим единадесет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна. 2 И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, което извърши Йоаким. 3 Заради това гневът на Господа беше над Йерусалим и над Юда, докато ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.

Обсада и падане на Йерусалим

4 –; И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, вавилонският цар Навуходоносор, той и цялата му войска, настъпиха срещу Йерусалим и го обсадиха, и издигнаха насипи около него. 5 И градът стоя обсаден до единадесетата година на цар Седекия. 6 В деветия ден на четвъртия месец гладът в града се усили и народът на страната нямаше хляб. 7 Беше направен пролом в градската стена и всички военни избягаха от града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града. 8 Халдейската войска се спусна след царя и настигнаха Седекия в йерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него. 9 И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, където той произнесе съд над него. 10 И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му, закла и всички юдейски князе в Ривла. 11 А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му. 12 В десетия ден на петия месец, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите, който предстоеше пред вавилонския цар, 13 и изгори Господния дом, царския дом и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън. 14 И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим. 15 Началникът на телохранителите Навузардан изсели бедните от народа и останалия народ в града, и бежанците, които се предадоха на вавилонския цар, както и останалото множество. 16 Началникът на телохранителите Навузардан остави само неколцина от бедния народ на страната за лозари и земеделци. 17 Халдейците изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подножията, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон. 18 Взеха и котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението; 19 началникът на телохранителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници – всичко, което беше от злато и което беше от сребро; 20 също – два стълба, едно море, дванадесет медни вола, които служеха за подножия, които цар Соломон направи в дома Господен, медта на всички тези вещи не беше възможно да се претегли. 21 Всеки от тези стълбове беше висок осемнадесет лакътя и връв с дължина дванадесет лакътя го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста. 22 И на него имаше меден капител, а капителът беше висок пет лакътя; и мрежата, и наровете наоколо – всички бяха медни; подобен беше и другият стълб с наровете. 23 Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежата – сто. 24 Началникът на телохранителите взе също първосвещеника Сераия и втория свещеник Цефания, както и тримата пазачи на вратата. 25 И взе от града един скопец, който беше началник над военните мъже, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шестдесет мъже – от народа на страната, намерени в града. 26 Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги отведе при вавилонския цар в Ривла. 27 А вавилонският цар ги порази и ги умъртви в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше изселен от земята си.

Отвеждане във вавилонски плен

28 Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двадесет и три юдеи; 29 в осемнадесетата година на Навуходоносор бяха изселени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души; 30 в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан изсели седемстотин четиридесет и пет души юдеи; всичко – четири хиляди и шестстотин души. 31 Но в тридесет и седмата година след преселението на юдейския цар Йоаким, в двадесет и петия ден на дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах издигна юдейския цар Йоаким и го изведе от тъмницата в първата година от царуването си, 32 и разговаря с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон. 33 Смени тъмничните му дрехи и юдейският цар Йоаким обядваше винаги с него през всички дни на живота си. 34 Неговите разноски, разноски постоянни, му се даваха от царя през всички дни на живота му до деня на смъртта му.

Jeremia 52 | Hoffnung für alle Съвременен български превод