Sprüche 26 | Einheitsübersetzung 2016

1 Wie Schnee im Sommer und Regen zur Erntezeit, / so unpassend ist Ehre für einen Toren. 2 Wie der Spatz wegflattert und die Schwalbe davonfliegt, / so ist ein unverdienter Fluch; er trifft nicht ein. 3 Dem Pferd die Peitsche, dem Esel den Zaum, / dem Rücken der Toren den Stock. 4 Antworte dem Toren nicht, wie es seine Dummheit verdient, / damit nicht auch du ihm gleich wirst! 5 Antworte dem Toren, wie es seine Dummheit verdient, / damit er sich nicht einbildet, ein Weiser zu sein! 6 Die Füße haut sich ab, Schaden muss leiden, / wer Botschaft sendet durch einen Toren. 7 Schlaff wie die Schenkel des Lahmen / ist ein Weisheitsspruch im Mund der Toren. 8 Den Stein bindet in der Schleuder fest, / wer einem Toren Ehre erweist. 9 Ein Dornzweig geriet in die Hand eines Betrunkenen: / ein Weisheitsspruch in den Mund der Toren. 10 Ein Schütze, der alle verwundet - / wer einen Toren anstellt oder einen, der zufällig des Weges kommt. 11 Wie ein Hund, der zurückkehrt zu dem, was er erbrochen hat, / so ist ein Tor, der seine Dummheit wiederholt. 12 Siehst du jemand, der sich selbst für weise hält - / mehr Hoffnung gibt es für den Toren als für ihn. 13 Der Faule sagt: Ein Löwe ist auf dem Weg, / ein Raubtier ist auf den Straßen. 14 Die Tür dreht sich in ihrer Angel / und der Faule in seinem Bett. 15 Greift der Faule mit der Hand in die Schüssel, / ist er zu träg, sie zum Mund zurückzubringen. 16 Der Faule hält sich selbst für weiser / als sieben, die angemessen antworten können. 17 Einen vorbeilaufenden Hund packt bei den Ohren, / wer sich in einen Streit mischt, der ihn nichts angeht. 18 Wie ein Verrückter, der Brandpfeile schleudert, / Pfeile und Tod, 19 so ist einer, der seinen Nächsten täuscht / und dazu sagt: Ich mach doch nur Spaß. 20 Ist kein Holz mehr da, erlischt das Feuer; / wo kein Verleumder ist, legt sich der Streit. 21 Wie Kohlen die Glut und Holz das Feuer, / so schürt ein zänkischer Mensch den Streit. 22 Die Worte des Verleumders sind wie Leckerbissen, / sie gleiten hinab in die Kammern des Leibes. 23 Silberglasur auf Tongeschirr - / feurige Lippen und ein böses Herz. 24 Mit seinen Reden verstellt sich der Gehässige, / doch in seinem Herzen ist er voll Tücke. 25 Klingt seine Stimme auch freundlich, trau ihm nicht, / denn sieben Gräuel sind in seinem Herzen. 26 Hüllt sich sein Hass auch in Heuchelei, / seine Schlechtigkeit wird bloßgestellt in der Volksversammlung. 27 Wer eine Grube gräbt, fällt selbst hinein, / wer einen Stein hochwälzt, auf den rollt er zurück. 28 Eine verlogene Zunge hasst, wen sie zermalmt, / ein heuchlerischer Mund verursacht den Sturz.

Библия, ревизирано издание

Безумният и неговото безумие

1 Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния. 2 Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина. 3 Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните. 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си. 6 Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва* вреда. 7 Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния. 8 Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния. 9 Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните. 10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници. 11 Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост. 12 Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

Ленивият човек и лъжливият език

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! 14 Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият – на постелката си. 15 Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си. 16 Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор. 17 Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите. 18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, 19 така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега? 20 Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава. 21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня. 22 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 23 Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд. 24 Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си; 25 когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му; 26 макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието. 27 Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне. 28 Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

Sprüche 26 | Einheitsübersetzung 2016 Библия, ревизирано издание

Безумният и неговото безумие

Ленивият човек и лъжливият език