1Then Naomi her mother-in-law said to her, “My daughter, should I not seek rest for you, that it may be well with you?2Is not Boaz our relative, with whose young women you were? See, he is winnowing barley tonight at the threshing floor.3Wash therefore and anoint yourself, and put on your cloak and go down to the threshing floor, but do not make yourself known to the man until he has finished eating and drinking.4But when he lies down, observe the place where he lies. Then go and uncover his feet and lie down, and he will tell you what to do.”5And she replied, “All that you say I will do.”6So she went down to the threshing floor and did just as her mother-in-law had commanded her.7And when Boaz had eaten and drunk, and his heart was merry, he went to lie down at the end of the heap of grain. Then she came softly and uncovered his feet and lay down.8At midnight the man was startled and turned over, and behold, a woman lay at his feet!9He said, “Who are you?” And she answered, “I am Ruth, your servant. Spread your wings* over your servant, for you are a redeemer.”10And he said, “May you be blessed by the Lord, my daughter. You have made this last kindness greater than the first in that you have not gone after young men, whether poor or rich.11And now, my daughter, do not fear. I will do for you all that you ask, for all my fellow townsmen know that you are a worthy woman.12And now it is true that I am a redeemer. Yet there is a redeemer nearer than I.13Remain tonight, and in the morning, if he will redeem you, good; let him do it. But if he is not willing to redeem you, then, as the Lord lives, I will redeem you. Lie down until the morning.”14So she lay at his feet until the morning, but arose before one could recognize another. And he said, “Let it not be known that the woman came to the threshing floor.”15And he said, “Bring the garment you are wearing and hold it out.” So she held it, and he measured out six measures of barley and put it on her. Then she went into the city.16And when she came to her mother-in-law, she said, “How did you fare, my daughter?” Then she told her all that the man had done for her,17saying, “These six measures of barley he gave to me, for he said to me, ‘You must not go back empty-handed to your mother-in-law.’”18She replied, “Wait, my daughter, until you learn how the matter turns out, for the man will not rest but will settle the matter today.”
Библия, ревизирано издание
Решението на Вооз да се ожени за Рут
1След време свекърва и Ноемин и каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?2Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.3И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.4И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.6И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което и беше заръчала свекърва и.7След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.8Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.9Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.10А той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.11И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.12Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.13Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на ГОСПОДА, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.14И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз и заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.15Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.16Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут и разказа всичко, което беше направил човекът.17Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.18А Ноемин и отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.