Rut 1 | English Standard Version

Naomi Widowed

1 In the days when the judges ruled there was a famine in the land, and a man of Bethlehem in Judah went to sojourn in the country of Moab, he and his wife and his two sons. 2 The name of the man was Elimelech and the name of his wife Naomi, and the names of his two sons were Mahlon and Chilion. They were Ephrathites from Bethlehem in Judah. They went into the country of Moab and remained there. 3 But Elimelech, the husband of Naomi, died, and she was left with her two sons. 4 These took Moabite wives; the name of the one was Orpah and the name of the other Ruth. They lived there about ten years, 5 and both Mahlon and Chilion died, so that the woman was left without her two sons and her husband.

Ruth’s Loyalty to Naomi

6 Then she arose with her daughters-in-law to return from the country of Moab, for she had heard in the fields of Moab that the Lord had visited his people and given them food. 7 So she set out from the place where she was with her two daughters-in-law, and they went on the way to return to the land of Judah. 8 But Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, return each of you to her mother’s house. May the Lord deal kindly with you, as you have dealt with the dead and with me. 9 The Lord grant that you may find rest, each of you in the house of her husband!” Then she kissed them, and they lifted up their voices and wept. 10 And they said to her, “No, we will return with you to your people.” 11 But Naomi said, “Turn back, my daughters; why will you go with me? Have I yet sons in my womb that they may become your husbands? 12 Turn back, my daughters; go your way, for I am too old to have a husband. If I should say I have hope, even if I should have a husband this night and should bear sons, 13 would you therefore wait till they were grown? Would you therefore refrain from marrying? No, my daughters, for it is exceedingly bitter to me for your sake that the hand of the Lord has gone out against me.” 14 Then they lifted up their voices and wept again. And Orpah kissed her mother-in-law, but Ruth clung to her. 15 And she said, “See, your sister-in-law has gone back to her people and to her gods; return after your sister-in-law.” 16 But Ruth said, “Do not urge me to leave you or to return from following you. For where you go I will go, and where you lodge I will lodge. Your people shall be my people, and your God my God. 17 Where you die I will die, and there will I be buried. May the Lord do so to me and more also if anything but death parts me from you.” 18 And when Naomi saw that she was determined to go with her, she said no more.

Naomi and Ruth Return

19 So the two of them went on until they came to Bethlehem. And when they came to Bethlehem, the whole town was stirred because of them. And the women said, “Is this Naomi?” 20 She said to them, “Do not call me Naomi;* call me Mara,* for the Almighty has dealt very bitterly with me. 21 I went away full, and the Lord has brought me back empty. Why call me Naomi, when the Lord has testified against me and the Almighty has brought calamity upon me?” 22 So Naomi returned, and Ruth the Moabite her daughter-in-law with her, who returned from the country of Moab. And they came to Bethlehem at the beginning of barley harvest.

Библия, ревизирано издание

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем

1 В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. 2 Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4 И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години. 5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина. 6 След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя, 8 Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. 9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. 10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ. 11 Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. 14 А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. 15 Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. 16 А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. 17 Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. 19 И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? 20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният много ме огорчи. 21 Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? 22 Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.

Rut 1 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Naomi Widowed

Ruth’s Loyalty to Naomi

Naomi and Ruth Return

Ноемин и Рут – връщане във Витлеем