Römer 11 | English Standard Version

The Remnant of Israel

1 I ask, then, has God rejected his people? By no means! For I myself am an Israelite, a descendant of Abraham,* a member of the tribe of Benjamin. 2 God has not rejected his people whom he foreknew. Do you not know what the Scripture says of Elijah, how he appeals to God against Israel? 3 “Lord, they have killed your prophets, they have demolished your altars, and I alone am left, and they seek my life.” 4 But what is God’s reply to him? “I have kept for myself seven thousand men who have not bowed the knee to Baal.” 5 So too at the present time there is a remnant, chosen by grace. 6 But if it is by grace, it is no longer on the basis of works; otherwise grace would no longer be grace. 7 What then? Israel failed to obtain what it was seeking. The elect obtained it, but the rest were hardened, 8 as it is written, “God gave them a spirit of stupor, eyes that would not see and ears that would not hear, down to this very day.” 9 And David says, “Let their table become a snare and a trap, a stumbling block and a retribution for them; 10 let their eyes be darkened so that they cannot see, and bend their backs forever.”

Gentiles Grafted In

11 So I ask, did they stumble in order that they might fall? By no means! Rather, through their trespass salvation has come to the Gentiles, so as to make Israel jealous. 12 Now if their trespass means riches for the world, and if their failure means riches for the Gentiles, how much more will their full inclusion* mean! 13 Now I am speaking to you Gentiles. Inasmuch then as I am an apostle to the Gentiles, I magnify my ministry 14 in order somehow to make my fellow Jews jealous, and thus save some of them. 15 For if their rejection means the reconciliation of the world, what will their acceptance mean but life from the dead? 16 If the dough offered as firstfruits is holy, so is the whole lump, and if the root is holy, so are the branches. 17 But if some of the branches were broken off, and you, although a wild olive shoot, were grafted in among the others and now share in the nourishing root* of the olive tree, 18 do not be arrogant toward the branches. If you are, remember it is not you who support the root, but the root that supports you. 19 Then you will say, “Branches were broken off so that I might be grafted in.” 20 That is true. They were broken off because of their unbelief, but you stand fast through faith. So do not become proud, but fear. 21 For if God did not spare the natural branches, neither will he spare you. 22 Note then the kindness and the severity of God: severity toward those who have fallen, but God’s kindness to you, provided you continue in his kindness. Otherwise you too will be cut off. 23 And even they, if they do not continue in their unbelief, will be grafted in, for God has the power to graft them in again. 24 For if you were cut from what is by nature a wild olive tree, and grafted, contrary to nature, into a cultivated olive tree, how much more will these, the natural branches, be grafted back into their own olive tree.

The Mystery of Israel’s Salvation

25 Lest you be wise in your own sight, I do not want you to be unaware of this mystery, brothers:* a partial hardening has come upon Israel, until the fullness of the Gentiles has come in. 26 And in this way all Israel will be saved, as it is written, “The Deliverer will come from Zion, he will banish ungodliness from Jacob”; 27 “and this will be my covenant with them when I take away their sins.” 28 As regards the gospel, they are enemies for your sake. But as regards election, they are beloved for the sake of their forefathers. 29 For the gifts and the calling of God are irrevocable. 30 For just as you were at one time disobedient to God but now have received mercy because of their disobedience, 31 so they too have now been disobedient in order that by the mercy shown to you they also may now* receive mercy. 32 For God has consigned all to disobedience, that he may have mercy on all. 33 Oh, the depth of the riches and wisdom and knowledge of God! How unsearchable are his judgments and how inscrutable his ways! 34 “For who has known the mind of the Lord, or who has been his counselor?” 35 “Or who has given a gift to him that he might be repaid?” 36 For from him and through him and to him are all things. To him be glory forever. Amen.

Библия, ревизирано издание

Остатъкът от богоизбрания до Христа народ

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. 2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: 3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. 7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; 10 да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“

Спасението на езичниците

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. 12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, 14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите? 16 А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. 17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, 18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз. 20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой. 21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе. 22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. 24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

Спасението на целия Израил

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. 26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавител ще дойде от Сион; Той ще отстрани нечестията от Яков; 27 и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им.“ 28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30 Защото както вие някога не се покорявахте* на Бога, но сега чрез тяхното непокорство* сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, 31 също така и те сега не се покоряват. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. 33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“, 35 или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?“ 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.

Römer 11 | English Standard Version Библия, ревизирано издание