Psalm 78 | English Standard Version

Tell the Coming Generation

1 A Maskil* of Asaph. Give ear, O my people, to my teaching; incline your ears to the words of my mouth! 2 I will open my mouth in a parable; I will utter dark sayings from of old, 3 things that we have heard and known, that our fathers have told us. 4 We will not hide them from their children, but tell to the coming generation the glorious deeds of the Lord, and his might, and the wonders that he has done. 5 He established a testimony in Jacob and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers to teach to their children, 6 that the next generation might know them, the children yet unborn, and arise and tell them to their children, 7 so that they should set their hope in God and not forget the works of God, but keep his commandments; 8 and that they should not be like their fathers, a stubborn and rebellious generation, a generation whose heart was not steadfast, whose spirit was not faithful to God. 9 The Ephraimites, armed with* the bow, turned back on the day of battle. 10 They did not keep God’s covenant, but refused to walk according to his law. 11 They forgot his works and the wonders that he had shown them. 12 In the sight of their fathers he performed wonders in the land of Egypt, in the fields of Zoan. 13 He divided the sea and let them pass through it, and made the waters stand like a heap. 14 In the daytime he led them with a cloud, and all the night with a fiery light. 15 He split rocks in the wilderness and gave them drink abundantly as from the deep. 16 He made streams come out of the rock and caused waters to flow down like rivers. 17 Yet they sinned still more against him, rebelling against the Most High in the desert. 18 They tested God in their heart by demanding the food they craved. 19 They spoke against God, saying, “Can God spread a table in the wilderness? 20 He struck the rock so that water gushed out and streams overflowed. Can he also give bread or provide meat for his people?” 21 Therefore, when the Lord heard, he was full of wrath; a fire was kindled against Jacob; his anger rose against Israel, 22 because they did not believe in God and did not trust his saving power. 23 Yet he commanded the skies above and opened the doors of heaven, 24 and he rained down on them manna to eat and gave them the grain of heaven. 25 Man ate of the bread of the angels; he sent them food in abundance. 26 He caused the east wind to blow in the heavens, and by his power he led out the south wind; 27 he rained meat on them like dust, winged birds like the sand of the seas; 28 he let them fall in the midst of their camp, all around their dwellings. 29 And they ate and were well filled, for he gave them what they craved. 30 But before they had satisfied their craving, while the food was still in their mouths, 31 the anger of God rose against them, and he killed the strongest of them and laid low the young men of Israel. 32 In spite of all this, they still sinned; despite his wonders, they did not believe. 33 So he made their days vanish like* a breath,* and their years in terror. 34 When he killed them, they sought him; they repented and sought God earnestly. 35 They remembered that God was their rock, the Most High God their redeemer. 36 But they flattered him with their mouths; they lied to him with their tongues. 37 Their heart was not steadfast toward him; they were not faithful to his covenant. 38 Yet he, being compassionate, atoned for their iniquity and did not destroy them; he restrained his anger often and did not stir up all his wrath. 39 He remembered that they were but flesh, a wind that passes and comes not again. 40 How often they rebelled against him in the wilderness and grieved him in the desert! 41 They tested God again and again and provoked the Holy One of Israel. 42 They did not remember his power* or the day when he redeemed them from the foe, 43 when he performed his signs in Egypt and his marvels in the fields of Zoan. 44 He turned their rivers to blood, so that they could not drink of their streams. 45 He sent among them swarms of flies, which devoured them, and frogs, which destroyed them. 46 He gave their crops to the destroying locust and the fruit of their labor to the locust. 47 He destroyed their vines with hail and their sycamores with frost. 48 He gave over their cattle to the hail and their flocks to thunderbolts. 49 He let loose on them his burning anger, wrath, indignation, and distress, a company of destroying angels. 50 He made a path for his anger; he did not spare them from death, but gave their lives over to the plague. 51 He struck down every firstborn in Egypt, the firstfruits of their strength in the tents of Ham. 52 Then he led out his people like sheep and guided them in the wilderness like a flock. 53 He led them in safety, so that they were not afraid, but the sea overwhelmed their enemies. 54 And he brought them to his holy land, to the mountain which his right hand had won. 55 He drove out nations before them; he apportioned them for a possession and settled the tribes of Israel in their tents. 56 Yet they tested and rebelled against the Most High God and did not keep his testimonies, 57 but turned away and acted treacherously like their fathers; they twisted like a deceitful bow. 58 For they provoked him to anger with their high places; they moved him to jealousy with their idols. 59 When God heard, he was full of wrath, and he utterly rejected Israel. 60 He forsook his dwelling at Shiloh, the tent where he dwelt among mankind, 61 and delivered his power to captivity, his glory to the hand of the foe. 62 He gave his people over to the sword and vented his wrath on his heritage. 63 Fire devoured their young men, and their young women had no marriage song. 64 Their priests fell by the sword, and their widows made no lamentation. 65 Then the Lord awoke as from sleep, like a strong man shouting because of wine. 66 And he put his adversaries to rout; he put them to everlasting shame. 67 He rejected the tent of Joseph; he did not choose the tribe of Ephraim, 68 but he chose the tribe of Judah, Mount Zion, which he loves. 69 He built his sanctuary like the high heavens, like the earth, which he has founded forever. 70 He chose David his servant and took him from the sheepfolds; 71 from following the nursing ewes he brought him to shepherd Jacob his people, Israel his inheritance. 72 With upright heart he shepherded them and guided them with his skillful hand.

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, 4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, 5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, 6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. 7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. 9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, 11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. 12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. 13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. 14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. 15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. 16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. 18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*, 19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? 21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; 22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. 23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. 25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита. 26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. 30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, 31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. 33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. 34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; 35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. 36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; 37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. 38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; 39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. 40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, 41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! 42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис 44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; 45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, 46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. 47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, 48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; 49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, 52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, 53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; 54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, 55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. 56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. 58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, 61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. 63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; 66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. 67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Psalm 78 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Tell the Coming Generation

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)