Psalm 69 | English Standard Version

Save Me, O God

1 To the choirmaster: according to Lilies. Of David. Save me, O God! For the waters have come up to my neck.* 2 I sink in deep mire, where there is no foothold; I have come into deep waters, and the flood sweeps over me. 3 I am weary with my crying out; my throat is parched. My eyes grow dim with waiting for my God. 4 More in number than the hairs of my head are those who hate me without cause; mighty are those who would destroy me, those who attack me with lies. What I did not steal must I now restore? 5 O God, you know my folly; the wrongs I have done are not hidden from you. 6 Let not those who hope in you be put to shame through me, O Lord God of hosts; let not those who seek you be brought to dishonor through me, O God of Israel. 7 For it is for your sake that I have borne reproach, that dishonor has covered my face. 8 I have become a stranger to my brothers, an alien to my mother’s sons. 9 For zeal for your house has consumed me, and the reproaches of those who reproach you have fallen on me. 10 When I wept and humbled* my soul with fasting, it became my reproach. 11 When I made sackcloth my clothing, I became a byword to them. 12 I am the talk of those who sit in the gate, and the drunkards make songs about me. 13 But as for me, my prayer is to you, O Lord. At an acceptable time, O God, in the abundance of your steadfast love answer me in your saving faithfulness. 14 Deliver me from sinking in the mire; let me be delivered from my enemies and from the deep waters. 15 Let not the flood sweep over me, or the deep swallow me up, or the pit close its mouth over me. 16 Answer me, O Lord, for your steadfast love is good; according to your abundant mercy, turn to me. 17 Hide not your face from your servant, for I am in distress; make haste to answer me. 18 Draw near to my soul, redeem me; ransom me because of my enemies! 19 You know my reproach, and my shame and my dishonor; my foes are all known to you. 20 Reproaches have broken my heart, so that I am in despair. I looked for pity, but there was none, and for comforters, but I found none. 21 They gave me poison for food, and for my thirst they gave me sour wine to drink. 22 Let their own table before them become a snare; and when they are at peace, let it become a trap.* 23 Let their eyes be darkened, so that they cannot see, and make their loins tremble continually. 24 Pour out your indignation upon them, and let your burning anger overtake them. 25 May their camp be a desolation; let no one dwell in their tents. 26 For they persecute him whom you have struck down, and they recount the pain of those you have wounded. 27 Add to them punishment upon punishment; may they have no acquittal from you.* 28 Let them be blotted out of the book of the living; let them not be enrolled among the righteous. 29 But I am afflicted and in pain; let your salvation, O God, set me on high! 30 I will praise the name of God with a song; I will magnify him with thanksgiving. 31 This will please the Lord more than an ox or a bull with horns and hoofs. 32 When the humble see it they will be glad; you who seek God, let your hearts revive. 33 For the Lord hears the needy and does not despise his own people who are prisoners. 34 Let heaven and earth praise him, the seas and everything that moves in them. 35 For God will save Zion and build up the cities of Judah, and people shall dwell there and possess it; 36 the offspring of his servants shall inherit it, and those who love his name shall dwell in it.

Библия, ревизирано издание

Плач за помощ в скърби

(По слав. 68.)

1 За първия певец, по криновете*, Давидов псалом. Избави ме, Боже; защото водите стигнаха до душата ми. 2 Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя; стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива; 3 изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; очите ми чезнат, докато чакам моя Бог. 4 Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели; тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал. 5 Боже, Ти знаеш безумието ми; и прегрешенията ми не са скрити от Тебе. 6 Господи ЙЕХОВА на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат; Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят. 7 Защото заради Тебе претърпях поругание, срам покри лицето ми. 8 Чужд станах на братята си и непознат на синовете на майка ми. 9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене. 10 Когато плачех в душата си с пост, това ми стана за укор; 11 когато облякох вретище за дреха, им станах за поговорка. 12 За мене приказват седещите при портата; и аз станах песен на пияниците. 13 Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, според верността на Твоето спасение. 14 Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води. 15 Не давай да ме завлече устремът на водите, нито да ме погълне дълбочината; и не давай ямата да затвори устието си над мене. 16 Послушай ме, ГОСПОДИ, защото е благо Твоето милосърдие; според многото Твои благи милости погледни към мен; 17 и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в утеснение; бързо ме послушай. 18 Приближи се към душата ми и я изкупи; изкупи ме поради неприятелите ми. 19 Ти знаеш как ме укоряват, как ме посрамват и ме опозоряват; пред Тебе са всичките мои противници. 20 Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой – и утешители, но не намерих. 21 И дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет. 22 Трапезата им пред тях нека им стане примка и когато са в мир, нека стане клопка. 23 Да се помрачат очите им, за да не видят; и направи чреслата им непрестанно да се тресат. 24 Излей върху тях негодуванието Си; и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне. 25 Жилището им да запустее и в шатрите им да няма кой да живее. 26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, и говорят за болката на онези, които Ти си наранил. 27 Приложи беззаконие към беззаконието им; и да не участват* в Твоята правда. 28 Да се изличат от книгата на живота и с праведните да не се запишат. 29 А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиси, Боже, Твоето спасение. 30 Ще хваля името на Бога с песен и ще Го възвелича с хваления; 31 и това ще угоди на ГОСПОДА повече от вол – от теле, имащо рога и копита. 32 Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи. 33 Защото ГОСПОД слуша немощните и затворниците Си не презира. 34 Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях. 35 Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове; и народът Му ще се засели там и ще го владее. 36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.

Psalm 69 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Save Me, O God

Плач за помощ в скърби

(По слав. 68.)