Psalm 39 | English Standard Version

What Is the Measure of My Days?

1 To the choirmaster: to Jeduthun. A Psalm of David. I said, “I will guard my ways, that I may not sin with my tongue; I will guard my mouth with a muzzle, so long as the wicked are in my presence.” 2 I was mute and silent; I held my peace to no avail, and my distress grew worse. 3 My heart became hot within me. As I mused, the fire burned; then I spoke with my tongue: 4 “O Lord, make me know my end and what is the measure of my days; let me know how fleeting I am! 5 Behold, you have made my days a few handbreadths, and my lifetime is as nothing before you. Surely all mankind stands as a mere breath! 6 Surely a man goes about as a shadow! Surely for nothing* they are in turmoil; man heaps up wealth and does not know who will gather! 7 “And now, O Lord, for what do I wait? My hope is in you. 8 Deliver me from all my transgressions. Do not make me the scorn of the fool! 9 I am mute; I do not open my mouth, for it is you who have done it. 10 Remove your stroke from me; I am spent by the hostility of your hand. 11 When you discipline a man with rebukes for sin, you consume like a moth what is dear to him; surely all mankind is a mere breath! 12 “Hear my prayer, O Lord, and give ear to my cry; hold not your peace at my tears! For I am a sojourner with you, a guest, like all my fathers. 13 Look away from me, that I may smile again, before I depart and am no more!”

Библия, ревизирано издание

Молитва във време на скръб и изпитание

(По слав. 38.)

1 За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. 2 Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. 3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: 4 Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. 5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; 6 наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. 8 Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. 9 Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. 10 Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) 12 Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. 13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Psalm 39 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

What Is the Measure of My Days?

Молитва във време на скръб и изпитание

(По слав. 38.)