Psalm 22 | English Standard Version

Why Have You Forsaken Me?

1 To the choirmaster: according to The Doe of the Dawn. A Psalm of David. My God, my God, why have you forsaken me? Why are you so far from saving me, from the words of my groaning? 2 O my God, I cry by day, but you do not answer, and by night, but I find no rest. 3 Yet you are holy, enthroned on the praises* of Israel. 4 In you our fathers trusted; they trusted, and you delivered them. 5 To you they cried and were rescued; in you they trusted and were not put to shame. 6 But I am a worm and not a man, scorned by mankind and despised by the people. 7 All who see me mock me; they make mouths at me; they wag their heads; 8 “He trusts in the Lord; let him deliver him; let him rescue him, for he delights in him!” 9 Yet you are he who took me from the womb; you made me trust you at my mother’s breasts. 10 On you was I cast from my birth, and from my mother’s womb you have been my God. 11 Be not far from me, for trouble is near, and there is none to help. 12 Many bulls encompass me; strong bulls of Bashan surround me; 13 they open wide their mouths at me, like a ravening and roaring lion. 14 I am poured out like water, and all my bones are out of joint; my heart is like wax; it is melted within my breast; 15 my strength is dried up like a potsherd, and my tongue sticks to my jaws; you lay me in the dust of death. 16 For dogs encompass me; a company of evildoers encircles me; they have pierced my hands and feet*— 17 I can count all my bones— they stare and gloat over me; 18 they divide my garments among them, and for my clothing they cast lots. 19 But you, O Lord, do not be far off! O you my help, come quickly to my aid! 20 Deliver my soul from the sword, my precious life from the power of the dog! 21 Save me from the mouth of the lion! You have rescued* me from the horns of the wild oxen! 22 I will tell of your name to my brothers; in the midst of the congregation I will praise you: 23 You who fear the Lord, praise him! All you offspring of Jacob, glorify him, and stand in awe of him, all you offspring of Israel! 24 For he has not despised or abhorred the affliction of the afflicted, and he has not hidden his face from him, but has heard, when he cried to him. 25 From you comes my praise in the great congregation; my vows I will perform before those who fear him. 26 The afflicted* shall eat and be satisfied; those who seek him shall praise the Lord! May your hearts live forever! 27 All the ends of the earth shall remember and turn to the Lord, and all the families of the nations shall worship before you. 28 For kingship belongs to the Lord, and he rules over the nations. 29 All the prosperous of the earth eat and worship; before him shall bow all who go down to the dust, even the one who could not keep himself alive. 30 Posterity shall serve him; it shall be told of the Lord to the coming generation; 31 they shall come and proclaim his righteousness to a people yet unborn, that he has done it.

Библия, ревизирано издание

Страдание и радост

(По слав. 21.)

1 За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането* ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. 3 Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. 4 На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. 5 Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. 6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. 7 Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: 8 Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. 9 Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, 10 на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. 11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник. 12 Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. 14 Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като черепка* и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. 16 Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. 17 Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. 18 Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. 19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. 20 Избави от меч душата ми, живота* ми – от силата на кучето. 21 Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! 22 Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. 23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. 24 Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. 25 От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. 26 Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; 28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, 30 неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. 31 Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

Psalm 22 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

Why Have You Forsaken Me?

Страдание и радост

(По слав. 21.)