Markus 8 | English Standard Version

Jesus Feeds the Four Thousand

1 In those days, when again a great crowd had gathered, and they had nothing to eat, he called his disciples to him and said to them, 2 “I have compassion on the crowd, because they have been with me now three days and have nothing to eat. 3 And if I send them away hungry to their homes, they will faint on the way. And some of them have come from far away.” 4 And his disciples answered him, “How can one feed these people with bread here in this desolate place?” 5 And he asked them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven.” 6 And he directed the crowd to sit down on the ground. And he took the seven loaves, and having given thanks, he broke them and gave them to his disciples to set before the people; and they set them before the crowd. 7 And they had a few small fish. And having blessed them, he said that these also should be set before them. 8 And they ate and were satisfied. And they took up the broken pieces left over, seven baskets full. 9 And there were about four thousand people. And he sent them away. 10 And immediately he got into the boat with his disciples and went to the district of Dalmanutha.*

The Pharisees Demand a Sign

11 The Pharisees came and began to argue with him, seeking from him a sign from heaven to test him. 12 And he sighed deeply in his spirit and said, “Why does this generation seek a sign? Truly, I say to you, no sign will be given to this generation.” 13 And he left them, got into the boat again, and went to the other side.

The Leaven of the Pharisees and Herod

14 Now they had forgotten to bring bread, and they had only one loaf with them in the boat. 15 And he cautioned them, saying, “Watch out; beware of the leaven of the Pharisees and the leaven of Herod.”* 16 And they began discussing with one another the fact that they had no bread. 17 And Jesus, aware of this, said to them, “Why are you discussing the fact that you have no bread? Do you not yet perceive or understand? Are your hearts hardened? 18 Having eyes do you not see, and having ears do you not hear? And do you not remember? 19 When I broke the five loaves for the five thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They said to him, “Twelve.” 20 “And the seven for the four thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” And they said to him, “Seven.” 21 And he said to them, “Do you not yet understand?”

Jesus Heals a Blind Man at Bethsaida

22 And they came to Bethsaida. And some people brought to him a blind man and begged him to touch him. 23 And he took the blind man by the hand and led him out of the village, and when he had spit on his eyes and laid his hands on him, he asked him, “Do you see anything?” 24 And he looked up and said, “I see people, but they look like trees, walking.” 25 Then Jesus* laid his hands on his eyes again; and he opened his eyes, his sight was restored, and he saw everything clearly. 26 And he sent him to his home, saying, “Do not even enter the village.”

Peter Confesses Jesus as the Christ

27 And Jesus went on with his disciples to the villages of Caesarea Philippi. And on the way he asked his disciples, “Who do people say that I am?” 28 And they told him, “John the Baptist; and others say, Elijah; and others, one of the prophets.” 29 And he asked them, “But who do you say that I am?” Peter answered him, “You are the Christ.” 30 And he strictly charged them to tell no one about him.

Jesus Foretells His Death and Resurrection

31 And he began to teach them that the Son of Man must suffer many things and be rejected by the elders and the chief priests and the scribes and be killed, and after three days rise again. 32 And he said this plainly. And Peter took him aside and began to rebuke him. 33 But turning and seeing his disciples, he rebuked Peter and said, “Get behind me, Satan! For you are not setting your mind on the things of God, but on the things of man.” 34 And calling the crowd to him with his disciples, he said to them, “If anyone would come after me, let him deny himself and take up his cross and follow me. 35 For whoever would save his life* will lose it, but whoever loses his life for my sake and the gospel’s will save it. 36 For what does it profit a man to gain the whole world and forfeit his soul? 37 For what can a man give in return for his soul? 38 For whoever is ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation, of him will the Son of Man also be ashamed when he comes in the glory of his Father with the holy angels.”

Библия, ревизирано издание

Нахранване на четири хиляди души

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза: 2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; 3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч. 4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място? 5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем. 6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа. 7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. 8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна. 10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.

Фарисеите искат знамения

11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение. 13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна. 14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. 15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. 16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб. 17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви? 18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. 20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем. 21 И им каза: Още ли не разбирате?

Изцеляване на слепеца във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него. 23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. 26 Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.

Петър изповядва вярата в Исус Христос

27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз? 28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците. 29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос. 30 И им заръча на никого да не казват за Него. 31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

Следване на Исус Христос със себеотрицание

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото, който иска да спаси живота си*, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси. 36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си? 38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

Markus 8 | English Standard Version Библия, ревизирано издание