Markus 6 | English Standard Version

Jesus Rejected at Nazareth

1 He went away from there and came to his hometown, and his disciples followed him. 2 And on the Sabbath he began to teach in the synagogue, and many who heard him were astonished, saying, “Where did this man get these things? What is the wisdom given to him? How are such mighty works done by his hands? 3 Is not this the carpenter, the son of Mary and brother of James and Joses and Judas and Simon? And are not his sisters here with us?” And they took offense at him. 4 And Jesus said to them, “A prophet is not without honor, except in his hometown and among his relatives and in his own household.” 5 And he could do no mighty work there, except that he laid his hands on a few sick people and healed them. 6 And he marveled because of their unbelief. And he went about among the villages teaching.

Jesus Sends Out the Twelve Apostles

7 And he called the twelve and began to send them out two by two, and gave them authority over the unclean spirits. 8 He charged them to take nothing for their journey except a staff—no bread, no bag, no money in their belts— 9 but to wear sandals and not put on two tunics.* 10 And he said to them, “Whenever you enter a house, stay there until you depart from there. 11 And if any place will not receive you and they will not listen to you, when you leave, shake off the dust that is on your feet as a testimony against them.” 12 So they went out and proclaimed that people should repent. 13 And they cast out many demons and anointed with oil many who were sick and healed them.

The Death of John the Baptist

14 King Herod heard of it, for Jesus’* name had become known. Some* said, “John the Baptist* has been raised from the dead. That is why these miraculous powers are at work in him.” 15 But others said, “He is Elijah.” And others said, “He is a prophet, like one of the prophets of old.” 16 But when Herod heard of it, he said, “John, whom I beheaded, has been raised.” 17 For it was Herod who had sent and seized John and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife, because he had married her. 18 For John had been saying to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.” 19 And Herodias had a grudge against him and wanted to put him to death. But she could not, 20 for Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and he kept him safe. When he heard him, he was greatly perplexed, and yet he heard him gladly. 21 But an opportunity came when Herod on his birthday gave a banquet for his nobles and military commanders and the leading men of Galilee. 22 For when Herodias’s daughter came in and danced, she pleased Herod and his guests. And the king said to the girl, “Ask me for whatever you wish, and I will give it to you.” 23 And he vowed to her, “Whatever you ask me, I will give you, up to half of my kingdom.” 24 And she went out and said to her mother, “For what should I ask?” And she said, “The head of John the Baptist.” 25 And she came in immediately with haste to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.” 26 And the king was exceedingly sorry, but because of his oaths and his guests he did not want to break his word to her. 27 And immediately the king sent an executioner with orders to bring John’s* head. He went and beheaded him in the prison 28 and brought his head on a platter and gave it to the girl, and the girl gave it to her mother. 29 When his disciples heard of it, they came and took his body and laid it in a tomb.

Jesus Feeds the Five Thousand

30 The apostles returned to Jesus and told him all that they had done and taught. 31 And he said to them, “Come away by yourselves to a desolate place and rest a while.” For many were coming and going, and they had no leisure even to eat. 32 And they went away in the boat to a desolate place by themselves. 33 Now many saw them going and recognized them, and they ran there on foot from all the towns and got there ahead of them. 34 When he went ashore he saw a great crowd, and he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd. And he began to teach them many things. 35 And when it grew late, his disciples came to him and said, “This is a desolate place, and the hour is now late. 36 Send them away to go into the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.” 37 But he answered them, “You give them something to eat.” And they said to him, “Shall we go and buy two hundred denarii* worth of bread and give it to them to eat?” 38 And he said to them, “How many loaves do you have? Go and see.” And when they had found out, they said, “Five, and two fish.” 39 Then he commanded them all to sit down in groups on the green grass. 40 So they sat down in groups, by hundreds and by fifties. 41 And taking the five loaves and the two fish, he looked up to heaven and said a blessing and broke the loaves and gave them to the disciples to set before the people. And he divided the two fish among them all. 42 And they all ate and were satisfied. 43 And they took up twelve baskets full of broken pieces and of the fish. 44 And those who ate the loaves were five thousand men.

Jesus Walks on the Water

45 Immediately he made his disciples get into the boat and go before him to the other side, to Bethsaida, while he dismissed the crowd. 46 And after he had taken leave of them, he went up on the mountain to pray. 47 And when evening came, the boat was out on the sea, and he was alone on the land. 48 And he saw that they were making headway painfully, for the wind was against them. And about the fourth watch of the night* he came to them, walking on the sea. He meant to pass by them, 49 but when they saw him walking on the sea they thought it was a ghost, and cried out, 50 for they all saw him and were terrified. But immediately he spoke to them and said, “Take heart; it is I. Do not be afraid.” 51 And he got into the boat with them, and the wind ceased. And they were utterly astounded, 52 for they did not understand about the loaves, but their hearts were hardened.

Jesus Heals the Sick in Gennesaret

53 When they had crossed over, they came to land at Gennesaret and moored to the shore. 54 And when they got out of the boat, the people immediately recognized him 55 and ran about the whole region and began to bring the sick people on their beds to wherever they heard he was. 56 And wherever he came, in villages, cities, or countryside, they laid the sick in the marketplaces and implored him that they might touch even the fringe of his garment. And as many as touched it were made well.

Библия, ревизирано издание

Исус отново в Назарет

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.

Изпращането на дванадесетте ученици

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.

Убиването на Йоан Кръстител

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. 24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. 27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. 39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус Христос ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. 54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Markus 6 | English Standard Version Библия, ревизирано издание