Josua 9 | English Standard Version

The Gibeonite Deception

1 As soon as all the kings who were beyond the Jordan in the hill country and in the lowland all along the coast of the Great Sea toward Lebanon, the Hittites, the Amorites, the Canaanites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, heard of this, 2 they gathered together as one to fight against Joshua and Israel. 3 But when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai, 4 they on their part acted with cunning and went and made ready provisions and took worn-out sacks for their donkeys, and wineskins, worn-out and torn and mended, 5 with worn-out, patched sandals on their feet, and worn-out clothes. And all their provisions were dry and crumbly. 6 And they went to Joshua in the camp at Gilgal and said to him and to the men of Israel, “We have come from a distant country, so now make a covenant with us.” 7 But the men of Israel said to the Hivites, “Perhaps you live among us; then how can we make a covenant with you?” 8 They said to Joshua, “We are your servants.” And Joshua said to them, “Who are you? And where do you come from?” 9 They said to him, “From a very distant country your servants have come, because of the name of the Lord your God. For we have heard a report of him, and all that he did in Egypt, 10 and all that he did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon the king of Heshbon, and to Og king of Bashan, who lived in Ashtaroth. 11 So our elders and all the inhabitants of our country said to us, ‘Take provisions in your hand for the journey and go to meet them and say to them, “We are your servants. Come now, make a covenant with us.”’ 12 Here is our bread. It was still warm when we took it from our houses as our food for the journey on the day we set out to come to you, but now, behold, it is dry and crumbly. 13 These wineskins were new when we filled them, and behold, they have burst. And these garments and sandals of ours are worn out from the very long journey.” 14 So the men took some of their provisions, but did not ask counsel from the Lord. 15 And Joshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live, and the leaders of the congregation swore to them. 16 At the end of three days after they had made a covenant with them, they heard that they were their neighbors and that they lived among them. 17 And the people of Israel set out and reached their cities on the third day. Now their cities were Gibeon, Chephirah, Beeroth, and Kiriath-jearim. 18 But the people of Israel did not attack them, because the leaders of the congregation had sworn to them by the Lord, the God of Israel. Then all the congregation murmured against the leaders. 19 But all the leaders said to all the congregation, “We have sworn to them by the Lord, the God of Israel, and now we may not touch them. 20 This we will do to them: let them live, lest wrath be upon us, because of the oath that we swore to them.” 21 And the leaders said to them, “Let them live.” So they became cutters of wood and drawers of water for all the congregation, just as the leaders had said of them. 22 Joshua summoned them, and he said to them, “Why did you deceive us, saying, ‘We are very far from you,’ when you dwell among us? 23 Now therefore you are cursed, and some of you shall never be anything but servants, cutters of wood and drawers of water for the house of my God.” 24 They answered Joshua, “Because it was told to your servants for a certainty that the Lord your God had commanded his servant Moses to give you all the land and to destroy all the inhabitants of the land from before you—so we feared greatly for our lives because of you and did this thing. 25 And now, behold, we are in your hand. Whatever seems good and right in your sight to do to us, do it.” 26 So he did this to them and delivered them out of the hand of the people of Israel, and they did not kill them. 27 But Joshua made them that day cutters of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the Lord, to this day, in the place that he should choose.

Библия, ревизирано издание

Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им

1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, 2 се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. 3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, 4 постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино; 5 обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал. 6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. 7 Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? 8 Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? 9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, 10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. 11 Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас. 12 Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал. 13 Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване. 14 Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. 15 Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. 16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях. 17 Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. 18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. 19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем. 20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. 21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. 22 Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? 23 Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. 24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. 25 Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. 26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха. 27 Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

Josua 9 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Gibeonite Deception

Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им