Josua 14 | English Standard Version

The Inheritance West of the Jordan

1 These are the inheritances that the people of Israel received in the land of Canaan, which Eleazar the priest and Joshua the son of Nun and the heads of the fathers’ houses of the tribes of the people of Israel gave them to inherit. 2 Their inheritance was by lot, just as the Lord had commanded by the hand of Moses for the nine and one-half tribes. 3 For Moses had given an inheritance to the two and one-half tribes beyond the Jordan, but to the Levites he gave no inheritance among them. 4 For the people of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim. And no portion was given to the Levites in the land, but only cities to dwell in, with their pasturelands for their livestock and their substance. 5 The people of Israel did as the Lord commanded Moses; they allotted the land.

Caleb’s Request and Inheritance

6 Then the people of Judah came to Joshua at Gilgal. And Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, “You know what the Lord said to Moses the man of God in Kadesh-barnea concerning you and me. 7 I was forty years old when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to spy out the land, and I brought him word again as it was in my heart. 8 But my brothers who went up with me made the heart of the people melt; yet I wholly followed the Lord my God. 9 And Moses swore on that day, saying, ‘Surely the land on which your foot has trodden shall be an inheritance for you and your children forever, because you have wholly followed the Lord my God.’ 10 And now, behold, the Lord has kept me alive, just as he said, these forty-five years since the time that the Lord spoke this word to Moses, while Israel walked in the wilderness. And now, behold, I am this day eighty-five years old. 11 I am still as strong today as I was in the day that Moses sent me; my strength now is as my strength was then, for war and for going and coming. 12 So now give me this hill country of which the Lord spoke on that day, for you heard on that day how the Anakim were there, with great fortified cities. It may be that the Lord will be with me, and I shall drive them out just as the Lord said.” 13 Then Joshua blessed him, and he gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for an inheritance. 14 Therefore Hebron became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he wholly followed the Lord, the God of Israel. 15 Now the name of Hebron formerly was Kiriath-arba.* (Arba* was the greatest man among the Anakim.) And the land had rest from war.

Библия, ревизирано издание

Разпределяне на Западен Ханаан

1 А ето наследството, което израилтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните. 2 С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей. 3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях. 4 Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им. 5 Както ГОСПОД беше заповядал на Моисей, така направиха израилтяните, като разделиха земята. 6 В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил ГОСПОД на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни. 7 Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял. 8 Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно ГОСПОДА, моя Бог. 9 Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог. 10 И така, ГОСПОД ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто ГОСПОД говори това на Моисей, когато Израил се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години. 11 Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега – да воювам, да излизам и да влизам. 12 И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която ГОСПОД каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано ГОСПОД бъде с мен и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза. 13 Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство. 14 Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно ГОСПОДА, Израилевия Бог. 15 Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Josua 14 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Inheritance West of the Jordan

Caleb’s Request and Inheritance

Разпределяне на Западен Ханаан